За Момчето, което обичам
За момчето, което обичам, бих отишла и на край света.
Момчето, което обичам, бих го търсила и чакала.
Бих искала да съм като това момче добра,
бих за него плакала.
Но аз намерих този човек, не се ли позна?
Искам да ти кажа, че точно ти си моето момче.
Ти ми даде тези крила, с които летя.
В сърцето мое ти дойде.
Коя съм вече, аз не зная.
Със сърцето си се влюбих.
Някак си ме ти омая.
Душата си изгубих.
Ти постигна това, което никой не успя.
Ти ме разбра!
Сърцето мое с обич ти поля,
сред много други мен избра.
Като те няма, все още чувам гласът ти как ми шепне,
чувствам как ме докосва.
Усещам сърцето мое как за теб трепне,
всичко се омагьосва.
Прости ми, моя мечта,
но не знам защо без теб е трудно да оцелея.
Прости, но ти си съдба,
която ми помага да се смея.
Всеки път, когато те докосна, усещам онова чувство от вътре.
Не чуваш ли сърцето ми как бие и те иска до последно.
Всичко мое ще осъмне,
щом не сме отделно.
Твоето сърце е моят небосклон.
Добрите и лошите моменти ще преборим.
Като тe е страх, просто чуй моят стон.
Всичко можем заедно да сторим.
Любовта е, когато те обичам,
един истински момент, в който те държа,
когато сърцето на огъня обричам,
когато знам, че не съм сама.
Ти си тук, вече знам, че няма от какво да се страхувам.
И аз знам, че без теб сърцето ми ще си отиде.
Искам да те гледам и да ти се любувам,
дори и доста време да измине.
Тези редове ги пиша за теб, за да ти благодаря.
За да ги почувстваш тези думи, които ме е срам да ги изричам.
Знай, с никой друг не искам да те заменя.
Просто искам да знаеш, че те обичам!
© Мария Момчилова All rights reserved.
Добра дошла!
