Aug 27, 2012, 10:50 AM

За него!

1.1K 0 1

Той бе човек, който насила

погледна ме в очите!

С поднесено лице,

от двете ми ръце,

очи с очите ми да се срещнат,

любовта с любовта ми да се слее

и да се превърне във една.

Душа в душата ми да се огледа 

и да разбера каква е тя.

Но дори и така,

той избяга от мен,

скри погледа си в колене.

А аз помолих го със нежен глас:

"Погледни ме във очите,

   искам да разбера"

Той повдигна глава 

едва-едва и погледна плахо.

Пред мен се явиха детски очи,

гледащи ме тъжно, виновно.

Поглед, който не ще забравя 

и от него все ще ме боли.

А той ми каза:

"Не се опитвай да разбереш,

   аз умея тайните си да пазя"

И истината

в мен дълбоко се роди,

но аз я пренебрегнах,

не исках наяве да я извадя,

оставих я там,

закопана от мечти,

мечти, които се забравят.

Но от човека винаги ще боли,

щом оплетен е той от нереален воал,

който само блести, но покритието го няма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Парфюм All rights reserved.

Comments

Comments

  • Опитах се, но не го разбрах.За:"...нереален воал,

    който само блести, но покритието го няма." слагам шестица,защото ми хареса.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...