За неверници
Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози,
прегръщат тишината на безкрая,
шира по тях се стича и сладни...
Пиянството ми кой да обуздае?
Изгубен си, нима си пожела,
за тебе в слабостта си да мечтая,
забравила, че простите неща
на сложния живот ще обещая.
Намериш ли към думите следа,
най-жадната си тайна ще призная.
Откриеш ли се в нея, ще реша,
че място за неверници е раят.
