Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози,
прегръщат тишината на безкрая,
шира по тях се стича и сладни...
Пиянството ми кой да обуздае?
Изгубен си, нима си пожела,
за тебе в слабостта си да мечтая,
забравила, че простите неща
на сложния живот ще обещая. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up