Орлица с тридесет орлета,
спокоен поглед, нежна гръд,
строиш ни приказна планета
и водиш по неравен път.
Сълзички триеш, връзваш рани,
крилца подкрепяш да летим.
В очите твои приковани,
за обич жадни се редим.
"Учителката каза, мамо " -
и вкъщи важното тръбим,
усещаме стабилно рамо
и търсим образа любим.
Ще те надминем след години,
ще се разпръснем по света,
но от мечтите яркосини
ще грее твойта топлота.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
