Орлица с тридесет орлета,
спокоен поглед, нежна гръд,
строиш ни приказна планета
и водиш по неравен път.
Сълзички триеш, връзваш рани,
крилца подкрепяш да летим.
В очите твои приковани,
за обич жадни се редим.
"Учителката каза, мамо " -
и вкъщи важното тръбим,
усещаме стабилно рамо
и търсим образа любим.
Ще те надминем след години,
ще се разпръснем по света,
но от мечтите яркосини
ще грее твойта топлота.
© Светличка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
