Орлица с тридесет орлета,
спокоен поглед, нежна гръд,
строиш ни приказна планета
и водиш по неравен път.
Сълзички триеш, връзваш рани,
крилца подкрепяш да летим.
В очите твои приковани,
за обич жадни се редим.
"Учителката каза, мамо " -
и вкъщи важното тръбим,
усещаме стабилно рамо
и търсим образа любим.
Ще те надминем след години,
ще се разпръснем по света,
но от мечтите яркосини
ще грее твойта топлота.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
