С една любов, сред облаци родена,
политам някъде отвъд греха.
(Не търся милост, нито опрощение,
надскачам и тъгата, и страха.)
Издигам се над плътските копнежи,
понесена от светлия ми дух.
От най-високото ти пращам нежност -
приемеш ли я, ще се върна тук.
Подобно кактус в пясъчна пустиня,
отхранвам тайно чудни цветове.
В една любов, узрявала с години,
за теб зачевам нови светове.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
