May 11, 2007, 8:38 AM

За тебе мамо!

  Poetry
1.4K 0 5
За сетен път сълзи проливаш, мамо,
и пак скърбиш за моята тъга,
пореден път подаваш свойто рамо,
подаваш ми и своята ръка!
Със нея помощ нежно ми даряваш,
подкрепяш ме във трудните ми дни,
в света единствена си, моя мамо -
със смелост се преборваш ти!
Благодаря ти силно за живота
и за обичта, с която ме дари,
прости ми за сълзите твои,
прости за пропиляните мечти!
Спомни си някой ден, в дълбока старост,
за мене, майко, пак си припомни,
ще бъде ред на мен да ти подавам рамо,
да ти помагам в трудните ти дни!
Косата посребряла ще разресвам
и залезът красив ще носи младостта,
на теб душата ще е млада,
не ще личи ти старостта!
Със теб до сетния ти час ще бъда,
и пак със сълзи ще ти благодаря,
за обичта и за живота
и за топлата душа!
Обичам те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...