За твоя рожден ден,мамо
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам!
Юбилей ли му казват на кръгло число?
Надживя те живота, без да се спира,
а пък тая съдбица се нарича ... тегло.
И не стигнаха, майко, колко малко не стигна!,
пред проклетия храм да ме зърнеш поне.
Колко рани остави по мен, като стигма?
Колко рано прекърши се кръста на две?
И понесе на части битието нагоре,
като облак от вяра се изсипа дъжда
и изплака безсилен над мене простора,
а дъжда от очите ти нивга не спря.
© Николина Милева All rights reserved.
