За/Винаги
Докато плача и се смея,
от щастие за щастие,
над чашата си със живот,
преди да я изпия
или изтърва и счупя,
(знам колко неумения умея)
повярвай в мен и нея,
и замълчи, завинаги, Любов.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Apr 13, 2016, 8:29 AM
Comments
Comments
-
При теб няма да замълчи нито Любовта, нито Поезията, нито Музиката- не трябва. Продължавай с неуменията, които умееш. Wali /Виолета Томова/ -
-
-
... мълчанието расте... и се пука... понякога ми се иска да гръмна в чашата...
Чаровност. -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
