Пътищата много не съм извървяла,
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.

Зад ъгъла продават ми лъжи,
във тунела нижат се врати.
Зад ъгъла свиват ми трева,
отрицателно поклащам аз глава.

Вървя, пантофките ми стискат,
смъртоносни игри в краката ми се плискат.
На онази сергия скъпо щастието дават,
при жената в сиво късмет раздават.

Тичам, пантофките трошат се,
бягам забързана по стъклата.
Покрай мене хора за пари лакомят се,
в кръвта си тичам, нарязах си краката.

Боса бягам, в балната си рокля,
мъча се сърцето нечие да стопля.
На площада просяк сляп трепери,
но ме вижда, със очи ме мери.

На ъгъла продават ми мечти,
терзания в блестяща опаковка.
Барманът налива ми сълзи,
подписвам лист - против мъката застраховка.

Тичам, роклята се къса,
облечена съм в предразсъдъци.
Бягам, светът иска да ме разкъса.
Чувам, чувствам чуждите разсъдъци.