May 31, 2012, 10:37 PM

Захвърляне на патериците

  Poetry » Other
509 0 2

 Не ти трябвам!
Недей ми пиши!
(Самота ще е твоето име,
тишина и разруха -
крещи
неродената в мене причина.)
Остани си във твоя живот!
И изплувай от своето дъно!
Не ти трябвам!
Ти имаш до гроб
обещания за разсъмване!
Имаш хвърлени
толкова дни
във невярност и крехка
стабилност!
Имаш токова млади мечти
непокълнали!
Толкова истинска
в теб бълбука
наивност добра!
Трябва само с ръка
да я водиш.
Много нежно.

  

След теб тишината
ще ми каже,

че си свободен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...