Dec 11, 2007, 11:22 AM

Заклинание

  Poetry » Love
765 0 2

Не ме ли помниш -"Твоето момиче",

не си ли спомняш как обичам.

Силно, чисто като пролетно кокиче,

но без слънце ще увяхна.

 

Със сърцето ми се случи,

любовта ти не получих.

А в чувствата си се закле,

да бих повярвала, но не.

 

Закле ме ти навеки

да не обичам всеки.

Днес някой мене ме обича,

споменът  за теб на капчици се стича...

     ...И умира!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...