Закъсняло
Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше,
ухаеше на тебе и на мляко
и някой друг за мъртвите раздаваше.
А моите? Умеят те да чакат.
Присядаха черешите ,от ранните
и чувах твоя глас : "Не бързай, мила"!
И милвах криновете, ненабраните,
които вместо теб съм посадила.
Дали е лято вече, там, където си?
Дали щурците тихчко въздишат?
Череши ранни нося ти в сърцето си
и кринове - на теб да ми миришат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Корава жена беше маминка, Марийче. Никога не охна, не заплака, но ни обичаше - посвоему.
-
Наденце, бързо ми дай кърпичка да избърша сълзите си... ❤️ Тази човешка изповедност е толкова топла и неподправена, като питката на нашите баби, извадена от пещта на сърцето и посолена със закъсняла признателност от две търкулнали се бисерчета по лицето ни... ❤️
-
Благодаря, Рени!
-
Любовта винаги някак е свързана с благодарността...
Само скъпата памет е стъпало напред!
Истинска си и дишаш! -
Благодаря, Гени!
-
Много тъжно, но ми хареса.
-
Благодаря ви, мили хора!
-
Хреса ми тая малко сюрреалистична и едновременно с това нашенска картина.
-
Ох, тъжен е тоя спомен за баба, Наде...Когато човек е правил добрини, дълго си спомнят за него!...
-
Прелест.
Стана ми едно.. тъжно. -
Красиво, много красиво!
-
Носталгично стихотворение, но напомня за детството на всеки от нас. Старите ни родители нас чакат да наберем черешите, да ги вкусим. Чудесно!
-
Дано е само лято там...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
