Закъсняло
Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше,
ухаеше на тебе и на мляко
и някой друг за мъртвите раздаваше.
А моите? Умеят те да чакат.
Присядаха черешите ,от ранните
и чувах твоя глас : "Не бързай, мила"!
И милвах криновете, ненабраните,
които вместо теб съм посадила.
Дали е лято вече, там, където си?
Дали щурците тихчко въздишат?
Череши ранни нося ти в сърцето си
и кринове - на теб да ми миришат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
