Закъснялото завръщане...
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата
от оцелелите хлапета...
Вървим из нивите узрели
на топъл хляб край нас ухае
и пърленици прегорели –
дъхът на Детството това е...
Надничам гладно във торбата,
но там отдавна вече няма
кой хляб да сложи до водата...
Уви не се завърна мама!...
Понеже и писма не пишех,
и хляб делях със други хора -
помислила, че е излишна
тя бавно тръгнала Нагоре...
...По жетва спомням си как беше –
и как замръквахме на нивата,
как вечер кръста ме болеше,
но пак не лягах да почивам,
че можеш ли да спиш когато
в нощта момичета нелюбени,
горещи повече от лятото,
предизвикателни и хубави
до късно в уличките скитат
и плахо за любов мечтаят –
поне с целувка да опитат,
защото ги е страх от Краят...
...Вършитба: рано ще се става –
по тъмно насадим хармана*,
на майка дядо „благославя”
конете впрягащ във диканя**...
А слънцето гори, припича –
на лятото жарта пилее,
но на харман така прилича
и няма Вятър да повее....
... И тъй направо от хармана
товарехме за воденици,
че нощвата*** съвсем обрана...
Къде брашно ти?... Няма трици...
...Пристъпвам в спомените бавно
из Детството вървя замислен –
то всичко беше тъй отдавна,
но оня свят не бе измислен!...
Сега е трудно да позная
в звъна на медни хлопатари
и в тия ниви до Безкрая –
де бяха местностите стари...
Къде са днес онез оврази
със диви круши приседливи?...
Къде са житните талази
и шеметните перспективи?...
...Уж мисля си, че е познато,
но губя имената стари
на местностите, в друго лято
били ми първите буквари.
В тях сричах първите уроци
по география сетивно,
а бяха малките потоци
реки във Времето наивно...
...Запомнил съм земи покрили
лика на двете полушария
за сметка на местата мили,
където почваше: България!...
...А днешните хлапета боси
макар да са от друго Детство,
задават същите въпроси –
все толкоз шантави, естествено...
1981
Но на днешните „хлапета” трябва да се обяснят
някои думи:
*харман -- част от двора, където се вършее;израза
„да се насади хармана” означава да се разпръснат
снопите, които ще се вършеят
**диканя- приспособление за вършитба от сковани
дъски с набити остри кремъци, теглена от животни-
коне или волове.
***нощва,и -- дървено корито, в което се меси хляба
© Коста Качев All rights reserved.