Залез
Закърпеното залезно небе
рисува лято. Птиците прелитат.
Морето приютява ветрове.
Вълните по брега пенливо скитат.
Очакват, че луната през нощта
ще ги приглади в сребърна постеля.
Звездици ще посипе. И така
най-белите мечти ще им споделя.
Разнася бризът пръски тишина
и споменчета в пясъка заравя.
Едно щурче потъва в самота,
а песента му времето стопява.
От слънцето нанизали гердан
люлеят се минути прегорели.
Протяга юли топлата си длан
и шие залез в розови дантели.
© Деа All rights reserved.
Хубав стих!
