ljubomira (Любомира) ljubomira (Любомира)
3 30
Nov 13, 2010, 6:03 PM

Залюлей

3.1K 0 19

І.

Залюлей ме в люлката.

Люлей с всичка сила:

да ми пищят ушите,

да ми развяват косите,

да ми откъснат копчетата,

да ми веят полите,

да ми разкъсат дантелите,

да ми изхвръкнат обувките,

да ми спре дъхът,

да стигна до 9,

да стана звезда,

да засветя,

да ме гледат,

да ме искат...

чак да умра.

Падам.

Пожелай си нещо:

да се издигнеш на моето място.

 

ІІ.

Да се издигнеш до моето място.

Пожелай го.

Не падай...

Дори не умирай.

...

Люлей с всичка сила.

Залюлей се в люлката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0