Dec 15, 2006, 12:45 PM

Занаят

  Poetry
760 0 10

 

 

Най-доходния днешен занят

във този тарикатски, шантав свят,

оказва се, приятели,  не царският,

(за ваша изненада)  а рибарският…

Защо ли...туй е просто, до влудяване,

печалбите са днес от ... зарибяване.

Ще ви се стори малко като подигравка,

но тънем в блато, в плен на зарибявки...

Разнообразни, с всякакви размери,

ту тънки деликатни, ту дебели...

Започва се от ранно свежо утро,

щом телевизор или радиото пуснем,

реклами екзотични пропълзяват

и мозъците бавно завладяват :

“Елитни” питиета, шоколади

неспирни изкусителни наслади,

таблетки със ефекти “гениални”,

за всяка болест – чак универсални,

почистващи перфектно препарати,

и цветно-нежни ароматизатори......

Изгасям! Окончателно разсънена,

ала звънецът на вратата звънва,

“Чаровна и сияйна домакиньо,

късметът ви споходи, не отмина... ”

Прекъсвам ги (опитах благозвучно),

нахалството им с натиск вън заключвам...

Глася се за разходка, че ми писва,

да се разсея от натрапчивите мисли...

Кутията ми пощенска, горката,

задръстена с обяви многократни...

Към улицата нервничко изтичвам,

а там ме спира някакво момиче,

и тика ми в ръцете, мълчаливо

поредната примамка закачливо...

Тук вече възпитание ме спира,

цветущи думички да адресирам,

но вътрешно до крайност разгневена,

към работа забързвам възмутена...

Накриво ли съм станала – не знам,

но зарибявки ме заливаха и там,

и стори ми се, сякаш срещу мене,

клиентите дори са зарибени...

( в подробности не искам да изпадам,
не вярвам с нещо да ви изненадам...) 
Така до козирка ми прекипя,

че иде ми със сила да крещя,

но тъй че да ме чуят тарикатите

със бляскави реклами по плакатите :

“ Махнете всички въдичарски номера

  не сме ви риби, закопняли за стръвта..."

 

15.12.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • идеално и талантливо
  • Браво! "Голяма работа " си! Поздрави и за това произведение!
  • Исках да ти кажа,че се възхитих на лекотата с която се чете стиха ти- на един дъх и прилича на вода,която тича надолу по камъните ,много ми харесва Поздрав!
  • Привет на всички и благодарности!!!
  • Браво!
    Истина...
    Те не са тарикати,Диди...те са от реклами-богати

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...