Защо?
Защо като удавник за сламка
се хващам за думи, които знам,
че са лъжа?
Защо като дете се радвам
на приказки, които знам,
че не са така?
Защо, както феникса се ражда
от пепелта, тази лъжа не стане истина?
© Анна Петрова All rights reserved.
Жестоко е,но е истина!Ако любовта си отива,то това"защо" го знаеш и ти!Поздравявам те и дано не съм права!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
