Защото във душата ти е пролет!
В косите му снегът е сякаш сив.
Очите му - поляни са отнесли.
Мъжът е зимен, сдържано красив,
виелици в крилете си понесъл.
Отдавна, нейде, циганка гадае:
- Щом затанцуват жълтите листа,
ще дойде Той при Есенната, зная!
Ще носи в себе си любов и топлина!
И в хладно утро чувства ще разтвори
един букет от дъхави треви!
Мъжът е зимен. Много не говори.
В сърцето ти сърце ще подари!
Сълза скрежасала целувки ще разтапят
и ти ще си щастлива в този полет
и зимен мъж ще видиш как се стапя,
защото във душата ти е пролет!
© Красимир Дяков All rights reserved.
