Затворени очи за една рисунка
Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени.
Капка роса се отрони с молитва,
търкулна се с нежност искряща,
да потърси утринната усмивка
на слънцето жадуващо лято.
Свежият аромат на ранното утро
с меки лапички плахо проходи
по трепкащите леко клепачи,
с усилие се опита да задържи
поне още малко, магията на съня.
Дълбоко от извора на душата
отряза сини малки вълшебства,
и ги захвърли в очите на странник,
да се слеят на небето с лазура.
………….
После остави четката и поиска да помълчи.
Поиска всичката тишина да прелисти,
да нарисува любов и мечти..
Небето тихо да обходи на пръсти.
Затвори очи…
Искаше друг свят да измисли.
Друг свят… в който до нея вървиш ти.
