Завет
Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.
Оставям своя принос от човечност,
и облика ми, вплетен в песента.
Оставям гордост, младост и любезност,
и моя начин в небето да летя.
Оставям болката си и завета,
и радостта от светлия стремеж.
С пъстра мисъл, в своята поема,
споделям сълзи, сила и копнеж.
Заветът ми, отдавна е предаден,
със словото, на моите деди.
И чувствам се единствено свободен,
когато пиша за народа си.
Там той живее, даже да погине,
в страници, покрити с тежка прах.
Но прах се чисти и живота иде,
там няма от забрава страх.
Затуй и аз, до където дишам,
ще се старая, да пиша и творя.
За да остане, оазис сред пустиня,
за да остане мисъл след смъртта.
IДI
© Иван Иванов All rights reserved.
