Завинаги в мен
ЗАВИНАГИ В МЕН
Отдавна напуснах селцето си мило,
тогава бях млад и до корен зелен.
На него се сърдех, че беше ме скрило,
че здраво държеше живота ми в плен.
Безкрайните ниви и потния ден,
лозèто на хълма деца народило.
Мотика и рало не бяха за мен
и чувствах се чужд сред чуждо котило.
Заминах далече от свят запленен,
градът ме примами с друго кърмило.
Облякох сако като стар джентълмен,
загърбих полето, селцето ми мило.
Но ето, че днес под бетон залепен,
разпънат от грижи на прашно ветрило,
дочух да трепти звънец наранен,
проплака от нейде селцето ми мило.
Къде ли е то? Къде се е скрило?
Нали го оставих в горещия ден?
Видях го! От ляво, ръчички повило
селцето ми сгушено пърхаше в мен.
© Хари Спасов All rights reserved.
