Завръщане
Дълбаех с хищни нокти под душата си
ковчег за всички свои страхове,
вината с вкус на кръв и шатъра,
под чийто купол фалшът те зове.
Обесвах думите в смълчани стѝхове,
в зародиш – да не би да се родят.
С въжето, в примка, след бесилото
обяздвах прокълнатия си свят.
Надвиквах суетата по презумпция;
разнищвах всеки възел самота;
воювах, плаках от и до безумие,
изгубила и търсейки целта.
На пръсти пазех някак равновесие,
по просеки обратни на ума...
Почистих сетивата си от плесен и...
завръщам се най-после "у дома"!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
