Jun 9, 2013, 1:44 PM

Завръщане от дълъг път 

  Poetry » Phylosophy
639 0 17


Завръщане от дълъг път

..................................................

 

Въпросите,

чиито отговори бавно и полека,

изправят в пътищата с разум своя ръст,

не помнят

как проплаква в пелените си човека,

жадуващ милостта на родната си пръст:

 

несигурните първи крачки; зъбът пробил

невинната младенческа усмивка;

страхът да се надигне с вопъл от земята,

от болката да опознае собствената кръв;

 

раздялата с дланта, научена да милва,

и срещата с юмрука на врага;

стремежът да пристигне пръв където

не е успявал никой друг да стигне на света

и пръв да пренебрегне силата на любовта

изрично забранявайки си да я чувства;

 

да именува всяко възприятие, превръщайки

изписването и зачеркването му в изкуство;

да наблюдава как възторгът му се сгърбва.

Не е ли удивително как остарява песента

докато чака обичта, от дълъг път, да се завърне?

 

Поклаща вятърът езика на камбаната.

Притихват светлите и тъмни страхове.

Издъхнал е под тежестта на своя кръст

създателят и отрицателят на думата Вселена…

Ликувате ли, Богове?

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??