Завръщане от дълъг път
Завръщане от дълъг път
..................................................
Въпросите,
чиито отговори бавно и полека,
изправят в пътищата с разум своя ръст,
не помнят
как проплаква в пелените си човека,
жадуващ милостта на родната си пръст:
несигурните първи крачки; зъбът пробил
невинната младенческа усмивка;
страхът да се надигне с вопъл от земята,
от болката да опознае собствената кръв;
раздялата с дланта, научена да милва,
и срещата с юмрука на врага;
стремежът да пристигне пръв където
не е успявал никой друг да стигне на света
и пръв да пренебрегне силата на любовта
изрично забранявайки си да я чувства;
да именува всяко възприятие, превръщайки
изписването и зачеркването му в изкуство;
да наблюдава как възторгът му се сгърбва.
Не е ли удивително как остарява песента
докато чака обичта, от дълъг път, да се завърне?
Поклаща вятърът езика на камбаната.
Притихват светлите и тъмни страхове.
Издъхнал е под тежестта на своя кръст
създателят и отрицателят на думата Вселена…
…
Ликувате ли, Богове?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
