Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента,
в най-ярък цвят, последна птича песен,
но пак стоя, току съм на ръба...
"Завършване"!-нашепва ми душата.
Не зная на какво да сложа край,
или начало ново е това след края!
Мълча сама в мъгла и тишина,
и само поглед вперила в безкрая! ...