Здравей, мишле!
ЗДРАВЕЙ, МИШЛЕ!
... в тавана ми се приюти мишле –
намери си при мене дом и стряха.
– Ти – вика ми, – живееш адски зле!
И мен от глад присвива ме стомаха.
По цял ден ми се правиш на Поет!
Защо дрънчиш на тъпата си лира?
Изкарай някой лев, купи пастет? –
че да му седнем тази нощ на бира!
И – от внезапна нежност обладан,
отчупих му една коричка хлебец.
И то се скри зад моя вехт диван –
да стори на трохичката молебен.
Капан за мишки нямам. И салам! –
че да го пъхна подло във капана.
Здравей, мишле! Аз като теб съм сам.
И само ти, братленце, ми остана.
Ще те поканя утре – на обяд,
с картофки и със пържени кюфтета.
Капан за мишки стана този свят!
А ние сме световните мишлета.
© Валери Станков All rights reserved.
