Листата шумолят, въздушен танц
завърта ги във буйните им страсти.
А те, покрити с лъскавия гланц
предпазват всичко живо от опасност.
В зеленото се крие нов живот,
сред въздуха, пропит от чистотата.
Обгръщат нежно всеки зреещ плод
и дават му комфорт – мека подплата .
Те леко притреперват всеки миг –
вибрират с честотата на Земята.
Накрая, неиздали даже вик ...
умират, изтощени в топлината!
© Данаил Таков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
