Ти имал ли си друг живот,
съдбата ти е просто всичко,
не можеш да потънеш в гроб,
пък болката приемаш лично.
Не искаш да останеш тук
с дузината фалшиви хора,
щом все ще си от тях оплют,
а крилете си не ще разтвориш.
Ти вдигал ли си своя тост,
така че да те видят всички,
прости си, че си земен гост
и отново себе си ще заобичаш!
© Аз All rights reserved.
Васил, изненадваш ме напоследък с дълбоко философските ти прозрения, които чрез поезията придобиват възвишен привкус 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
