Ти имал ли си друг живот,
съдбата ти е просто всичко,
не можеш да потънеш в гроб,
пък болката приемаш лично.
Не искаш да останеш тук
с дузината фалшиви хора,
щом все ще си от тях оплют,
а крилете си не ще разтвориш.
Ти вдигал ли си своя тост,
така че да те видят всички,
прости си, че си земен гост
и отново себе си ще заобичаш!
© Аз All rights reserved.
Васил, изненадваш ме напоследък с дълбоко философските ти прозрения, които чрез поезията придобиват възвишен привкус 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
