Зима в калайдисано котле
на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари.
Зимата е с вкус на пушек от огнище,
плетени чорапи, шал от бяла вълна...
Луднал снеговея боровете нищи
и луната е като жълтица пълна.
Нишка от сърцето зимата заприда,
родовата памет и любови късни.
Мога в часове такива пак да видя,
пред икона стара баба как се кръсти.
Как сланината на тънко дядо реже,
върху чвореста дъска от бук скроена...
Зимата заплита от снежинки мрежа
и завива се нея клоните на клена.
Зимата коси от скреж навън замята,
ала дарбата човешка иде свише
и стопанката добра на планината,
стих за мен на бяла преспа ще напише.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
