Знам обича ни юни
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след,
и размиват се бавно контурите,
на пчелите сънуващи слънце и мед,
мокър вятър напява потпурите,
от неслучени песни, на сини вълни
и ръждясва по жиците болката
и напук на прогнозата жито кълни,
лято есенно. Толкова, колкото.
Мокро луди кълвачи почукват тъга,
и заслушва се слънце - в стакатото.
Гъделичка с лъчите си крехка дъга,
слънчогледово буди се лятото.
По крилце на калинка пак точки брои,
и диктува на птиците песните...
Знам обича ни юни, тогава дори,
щом и лятото не е от лесните.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
