eddie (Ивайло Яков)
224 2285
Jul 20, 2014, 11:06 AM

Зов 

  Poetry » Other
651 0 4
Зов
И през своята рана небето
сещаше земния тътен.
Съдбата войнишка е клета,
и клето заспива сърцето.
Последен залп и после нищо...
преглъщам лепкава тъма.
В обгорелите стърнища
в кръв чакам сам смъртта.
Ела, вземи ме като хала,
душата ми отвей за миг,
макар е тежка сякаш камък, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Random works
: ??:??