Jun 25, 2012, 3:20 PM

Звън от пиринчено звънче

  Poetry » Love
1.4K 0 0

    Звън от пиринчено звънче.

 

В сърцето ми кънти

            кристално чисто чувство.

От звън на пиринчено звънче,

       нежно като ангелско гласче!

Едно пиринчено звънче за ТЕБ!

То е вечно като  чистата любов...

Когато вече няма да ме има,

     то с ясния си звук ще срича,

че си имала в живота си човек,

             който и в гроба те обича.

Щом полъхът звънчето залюлее,

             то тихо, нежно ще запее...

Заслушай се във неговия звън,

              стани и погледни навън!

Във него моя топъл зов

                                         ще чуеш.

И в другия живот да си със мен!

                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...