Душата може да е пустиня,
Суха, груба на допир дори,
В нея трудно вода да се намира,
Но едва ли ще намериш тиня
В пустинята уж празно, но има простор, ...
В калъп съм сложена.
Нямам откъде да изляза.
Вътре съм окована и за любов жадна.
Облива ме студен полъх от ледени чувства.
Омраза ли е, сарказъм ли е или бич за мен ...
Блажени са тези, които разбират
колебливата стъпка и треперещата ръка..
Блажени са тези, които разпознават
страданията във всяка душа.
Напрегнатост буди енергия свише. ...
Гледах в твойта посока и вярване
за пътека една с теб жадувах.
Не гадаехме, с теб не пресмятахме
аз душата си с теб разтанцувах.
Бях безкористно твоя, отдадена. ...
Кой с глас буди те в нощта?
Кой е той- придобил пълна власт над теб?
Кой на пристан те е взел, в деня ти тежък и горещ?
Кой от тази полосата е пленил целия ти мироглед?
Той е рана кряскаща, зов за щастие в теб! ...
Децата мечтаят за свят озарен,
със слънце в очите и смях всеки ден.
Където доброто живее без страх,
а обич разцъфва във всеки един дом и праг.
Те виждат градини с цветя и крила, ...
Девет рани? Не искам нито една.
Моля се целостта ми да е стои́чна.
Като каменен буфер съм за вълна́,
устоявам — грапаво-нелогична.
Оцелявам случайно, по праинстинкт ...
От някаква уличка тиха, където
по лентички сини се спуска небето,
и храстчета сплели са клони на плитки,
а нощем луната е медена питка
сред ситни звездици, дъхтящи на люляк, ...
Животът ми – картина на Пикасо:
разхвърляни мечти и цветове,
надежди и илюзии от пясък
и феникси в утайка от кафе.
Съдбата по платното драска смело – ...
Със скърцащ звук по моето сърце
перото на съдбата калкулира.
Поглежда ме от идното лице -
с неясен взор надеждата пулсира.
Дойде денят за плащане, отново ...
На времето духът ми се опълчи,
не се научих (вечно в час не бях)
да вия с бесни глутници по вълчи,
с хиени да се кискам като тях.
Крила приши ми и рога́ ми даде, ...
В пълната стая търся твоя поглед.
В голяма тълпа се оглеждам за твоето палто.
В чуждия шум се вслушвам за твоя глас.
В известията на телефона,
все още чакам твоето съобщение. ...
Да, луда бе и си остана луда
главата ми. Не поумня ни грам,
каквато съм, такава. Виждаш сам,
на скучните за потрес и почуда.
Сърцето ми е плам. Сънува вис, ...
Здрачава се и съскаща отрова
със вкус блатист на чер кошмар
преглъщам в кожата си нова:
Немъртъв дух- безценен дар!
Проклятие, изтръгнато от съ́лзи, ...
Той е момче от друго измерение,
някак си всичко предвижда.
Вижда в очите ми студ, съжаление,
пламък, а грях недовижда.
Прави от мен не жена, а момиче, ...
Днес цветя под найлон растат,
Сухи за дъжд, слепи за звезди,
Толкова сити, и все пак гладни
За посока отвъд света познат
Разделени от безброй бразди, ...
Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...
С дъх на череши и вкус на сълзи
Чакам те, лято, така те копнея...
Със сенки от дивите бели брези
И птици, които в небето се реят.
И крясък на чайка, и песен на славей ...
Жадувам! Бленувам за сродна душа!
За ум крив, извратен!
За мозък шизофреничен, променен!
Сънувам! Мечтая за сродна душа!!
За мъж... или жена вдъхновени, епични! ...
В черквата правдиво канони редят,
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...
Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...