Някак все се изгубвам във времето.
Сякаш никъде не съм и била.
Помня само болка от стремето,
че насочвах посоката аз сама.
Уморих се, да търся пристанища. ...
Но гледай да е той добър сеяч,
а също стар и опитен орач.
Да те люби яко и дълбоко в женското море.
Да усещаш ти, че се разтваряш в седмото небе...
Да набива силно и разтяга розовия нежен цвят, ...
Ще избягам от себе си на слънчева поляна.
Ще се изгубя в цветния прашец.
На ръба на съзнанието си ще застана.
Ще си взема в бурканче от топлия ветрец.
Ще дишам тишината, с мирис напоена. ...
Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...
Ще стане под нозете рядка кал
и този сняг. А бе сияещ, нежен.
Cред хилядите: може би. Понеже
не може да остане чист и бял.
И някой горе с жест от скука вял ...
И ето го февруари,
честен до крайности и суровост
с пронизващ вятър, предизвикал сълзи,
противоречив и леден в изречено слово,
благодарен разгръща съдби. ...
Защо го плюете човека кажете,
не го познавате а толкова жлъч?
Това което казвате го докажете
или затворете си устите, замълчете!
Защо е тази злоба, завист и измама, ...
Плешиви мисли дебаркират
по плажовете на мозъци полирани,.
Напъни за гънки провокират,
а от мислене са хората травмирани...
Затова рефлексът е условен - ...
Не искам да имам продадени книги!
Не искам да имам големи тиражи!
Не искам мастити критици и пажове
да ме "четкат" и възхвалят
нито да бъда щедро отрупван и честван ...
Лъжеш ли се или обичаш?
Любовта ти липсва, нали?
Дали днес ще я срещнеш?
Онази, единствената и разтърсваща любов?
А когато се изпречи на пътя ти ще я прегърнеш или ще избягаш? ...
Не са ми нужни звездните простори
една прегръдка само – да засветят
очите ми, нощта да проговори,
но ням е в мен без римите поетът
брои снежинки, на дланта топи ги, ...
(На Списаревски)
Със самолета бяхте заедно в едно
човек с машината бяха приятели.
Летяхте заедно и в лошо време, и в добро,
в душата си летците са добри хора, мечтатели! ...
В душата ми надникна светлина,
в пердето малък процеп си намери,
пред погледа разлисти се света,
докосна утро устните ми бледи.
А сенки свалят своето тегло, ...
Трифон през времето бавно минава.
Лозето стихва. Това е съдба.
Трифон не реже, той благославя,
Дава на корена още душа.
В бъчви да зрее не вино, а памет. ...
Премното претърпях и слушах
неистини дошли от мними слова.
Преди бъдещата дълбока суша:
трудно ми е с вас да споделя.
Небето стихва своите предели, ...