Пес в парламента
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...
Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За кой ли път във нашата страна ...
Откакто споменът за Петко избледнява,
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...
Не съм те забравила, обич. И как ли?
Свободна съм, дишам пак с пълни гърди.
Оставям ти песни и стихове – факли,
а пътят е същият, както преди.
Празнувам живота си. Светъл и нов, и ...
Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...
Когато тръпне пътят под нозете,
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...
В тъмнината пак се взирам в твоя поглед,
той връща ред във смутената ми мисъл.
Отстъпва бавно тежестта на дните
и в мен се ражда жажда за близостта ти.
От болката изгрява крехка светлина, ...
Не навлизай в сърцето ми мокро
аз отдавна приличам на дъжд.
Ще се хлъзнеш ти сам надълбоко
вън от мен, надалече се дръж.
Ще потънеш в тъга насъбрана ...
Не се променяй бързо с този свят,
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...
От детството обичам месец Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...
Моя наранена Любов, не умирай. Не предавай сърцето ми.
То ти беше дом и постеля, в него живя.
Не притихвай в сенките привечер, не угасвай в звездите.
Приютила в прегръдките си толкова много тъга.
Унизена моя Любов, поплачи, не изтривай сълзите. ...
По-добре да вали! Илюзорни слънца
прегориха и малкото, дето остана.
Махмурлукът личи – по очи, по лица,
съвестта е безпаметна – мъртво пияна.
Светлината мъждука зад смътен воал, ...
Тъй както острия планински ръб
внезапно пролетният лъч събужда,
стори ме да не зная скръб,
ни глад, ни жажда или нужда.
Стори ме царствено да заблестя ...
Аз вярвам в чувството наречено тъга.
В далечния, но непреходен спомен
на лебед призрачен доплувал до брега,
с магията на любовта до гроб поробен.
И вярвам в хребета на бъдещето посребрен, ...
По улицата с крачки бавни,
Ръце в джобове, поглед далечен,
Рамене сломени, дали сломени?
Бягайки, може би от своите травми,
Дали да броди вечно е обречен? ...
Любовта ми маха, аз отивам.
Доближавам се, обръща гръб.
И макар да е позната тази скръб,
Се чудя защо сърцето пак изстива.
Чудя се със сърце, широко хвърчило, ...
Носи със гордост името голямо –
то щит е мощен, знаме е и чест!
Бъди за близките си силно рамо
и носи винаги добрата вест.
Свети Георги със десница свята ...
Навред се носи дружна гълчава
с полъх на орехи, захар и мед,
отляво, отдясно всеки припява:
"Да бъде обич, мир, берекет!
За тези от днеска - много им здраве, ...
Посветено на Мари*
Под нежен свод момиче сред Париж,
със звучни струни багри късна есен.
Листата падат с женски, тих каприз –
танцуват валс с тъга, родена в песен. ...