Poetry by contemporary authors

254.6K results

Объркани семафори 🇧🇬

ОБЪРКАНИ СЕМАФОРИ
По ската стръмен се търкулна
златна залезна сълза.
Бездомна, лунната светулка.
из мрака тихо изпълзя. ...
286 2 4

Токсично присъствие 🇧🇬

Светът е поглед на циничен Змей
изял отдавна девственото в него,
невидим който в него си живей
и манипулира ни с отровно его.
Той никога не е изпитвал топлина ...
359 2 4

Любовен кръг 🇧🇬

Добре че са илюзиите само
по този неизброден път.
Рамото ти е до моето рамо:
и те сърцата ни крепят.
Тук стъпките ни опознават ...
421 8 10

Прости ни 🇧🇬

Искрица смях във чашка на лале —
опива се от нея пак пчелата.
Една сълза във утрото — небе,
излива се дъга от светлината.
А мократа земя въздиша, ...
427 4

* * * 🇧🇬

По-силна от мойта ръка ме задушава
И иска тя да спра да шавам
Без въздух търча и без опора скачам
А рязко тежък удар бута ми сърцето
Нищо друго освен с любов към Бог ...
232

Вълшебница 🇧🇬

Трепетно шепне нощта звездоока,
тихо пристъпва по друми потайни,
жива, гората възпява оброка
свързал навеки стихии омайни.
Огън се вие и сенки безплътни ...
256 4

Лято мое 🇧🇬

Лято мое топло, тук си пак при мен!
След нощта пристигна нов и светъл ден.
И трептят тревите шарени с цветя,
перлена росата с капчици вода.
Лято мое топло, слънчеви лъчи ...
334

Мой спътнико, с безсъници преситен 🇧🇬

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.
Той стъпва тихо – стръкче да не смачка ...
196 2

Oбич – сребърно стръкче пелин 🇧🇬

Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе, ...
318 2 3

Присъда 🇧🇬

Кой съм аз,
че да съдя другите?
Нямам такава власт.
Но, мога сам
да се съдя! ...
330 3 2

Времена на болка 🇧🇬

Тишина... след вик на болка.
Кервана прашен по пътя си върви.
Безгласни тълпи... от крясъци загубили!?
Свойте любови и мечти.
Народ, създаден за Божия любов... ...
252 5 2

Какво е аз да съм ти враг? 🇧🇬

Да смразява се кръвта ти, когато ме усетиш, че пристъпвам тихо.
Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо.
Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,
да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.
Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг, ...
322

Сонет 1 🇧🇬

При грешки, човекът довежда
вината, омразата, злото.
Без вяра, любов и надежда,
загубва опора в доброто.
Вселената записи прави ...
468 9 12

Болката и Тъгата 🇧🇬

Баща ми е болка, майка ми тъга
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете, ...
403 1

Завръщане у дома 🇧🇬

Домът човешки, това
Е неговия дух. Своят
Дух истински да
Намери човек - там е
Щастието. Истинският ...
375

Сърцето на природата 🇧🇬

Шепти гората с песен от листа,
в сърцето й – безкрайна тишина.
По нея слънце сипе светлина,
а вятърът нашепва чудеса.
Потокът бяга, весело звънти, ...
349 2

Животът скулптор 🇧🇬

Животът скулптор пак извая
душата ми във нов нюанс.
Дали все някога - накрая,
ще бъде не борба, а валс?
Дали с вълните на прибоя, ...
364 2 2

Благодаря ти за танца, момче 🇧🇬

Наръбени чувства
разтапят се в блуз
тръпки обхващат
морното тяло
скромната рокля ...
364 2 1

Лодките на любовта 🇧🇬

Бреговете на нашето лято,
през вълните от пяна прозират.
Върховете на нещо познато,
във вълшебното синьо съзирам.
Днес къде ли е кеят със лодките, ...
288

Сега, когато еврото е факт 🇧🇬

Сега - когато еврото е факт
и няма начин… да не го приемем,
тук всеки наш съветски тарикат
ще продължи да кряска дълго време.
Един от тях е, бившият фатмак; ...
363 3 10

Hай-светлия ми стих 🇧🇬

Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич – ласка в нежната ми длан.
Денят ви е за жертва набелязан ...
331 3 8

Когато стигна твойто лято 🇧🇬

Когато стигна твойто лято –
красиво, къдраво, щастливо
и всичко грее, и когато
любов расте и се разлива
на всички влюбени посоки, ...
288 2 1

Лято, прелест необятна! 🇧🇬

Лято,
жар
немимолетна,
по̀ривна
и ...
279 1

Написано върху брезова кора 🇧🇬

НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец. ...
377 4 15

В гераните на морната ми памет 🇧🇬

В ГЕРАНИТЕ НА МОРНАТА МИ ПАМЕТ
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...
346 3 2

На Уимбълдън 🇧🇬

На Уимбълдън потекоха сълзи
Един младеж… победа не дочака
Контузията, страшно ни боли
Едно момче… България разплака
Юри Йовев ...
341 3

Усещане за вечност 🇧🇬

Знам:ще дойде такова време.
Усещам го до мозъка на костите,
че някога своя дял ще взема
в сезона на безкрайните пости.
За миг ще се оттърся от баласта ...
420 2 10

Не всяка мида е с бисерче 🇧🇬

Надписаха една икона
с Божествен надпис: Еврозона!
На колене сега пред нея
се молим, за да оцееем.
Иконата мълчи обаче, ...
337

Мен ме има 🇧🇬

Поеми ме, като дъжд изгорялата
жадна за ласки пустиня.
Изгони самотата от стаята -
Мен ме има!
Не изпускай момента, бъди ...
578 3

Анонимно 🇧🇬

Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...
486 3 6

Живееш с нас 🇧🇬

/на Тихчо/
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми. ...
449 5 13

На нея единствено вярвам... 🇧🇬

Стига хвърляхте камъни, хора!
Нямам вече къде да ги зидам.
Чак до слънцето стигнах. До горе.
С всяка болка и всяка обида
вдигах все по-високата кула ...
371 3 7

Вик от Вълшебния килим 🇧🇬

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...
254

Скитник на пътя 🇧🇬

СКИТНИК НА ПЪТЯ
Привикнала с това, което имам,
забравих ли, че някога съм нямала?
С опърпани криле редя ви рими –
в приюта за прокудените ангели. ...
286 1

Себеотрицание 🇧🇬

Хубавото, как да отричам? Заради кое и още как?
Това че душата ми обича, трябва ли да тъне в мрак?
Мракът, който тебе сънува умира илюзорно сега!
И мога ли до теб да плувам в такава степна река?
Онова, което е без умисъл, е готово да люби докрай! ...
408 4 10

Разпадането на Светлината 🇧🇬

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...
320 1 1

Лично написан Некролог! 🇧🇬

ЛИЧНО НАПИСАН НЕКРОЛОГ!
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че
спря сърцето на горкия и лъган да пулсира,
но Митко Байрямов... не можеш го елиминира!
Неговите идеи бяха потъпкани и пълно изиграни, ...
600

Ехо без език 🇧🇬

Словата бягат, като пилци есенни,
виси в небето сянка на герак,
а вятърът пиян поръчва песен и
без думи да я пее няма как.
И хуква луд и бесен там, по билото, ...
300 2 2

Когато се усмихваш 🇧🇬

Красиво е, когато се усмихваш,
очите ти как влюбено блестят
и всичко друго как изчезва, стихва,
оставаш само ти и любовта.
Каква любов, възторжено родена ...
309 1

Морякът и Горската роза 🇧🇬

Корабът се полюлява –
ту надясно, ту наляво,
и с витлото си оре.
Море... море...
Сред това море безкрайно, ...
421 5 6