Poetry by contemporary authors
Вграден в сърдечния капчук 🇧🇬
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...
Чудесен унес е и цялост 🇧🇬
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...
Годините и ние 🇧🇬
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...
Златен пръстен 🇧🇬
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...
Криле 🇧🇬
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...
Зооробот 🇧🇬
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене ...
Неосъзната слепота 🇧🇬
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
Изречено 🇷🇺
ще изричам с нежност – обичам –
теб и земята, теб и небето,
теб и простора на птиците,
теб и звездите сияещи, ...
Отрязък от време 🇧🇬
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
Улица 🇧🇬
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...
Вълна в дълбочина 🇧🇬
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
Следвайки елфическите руни... 🇧🇬
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...
Катана 🇧🇬
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
Понеже съм създадена от плам 🇧🇬
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...
Отключват се вратите на душата 🇧🇬
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
Полет 🇧🇬
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
Същата 🇧🇬
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...