Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Спасител през зимата 🇧🇬

СПАСИТЕЛ ПРЕЗ ЗИМАТА
Спасителю, честит дъждовен ден!
Кърпи сега чадърите съдрани.
Ти имаш вече сто и трийсет бани –
и даже под клепачите си тен. ...

Валери_Станков

Poetry

289 2 2

Обичат 🇧🇬

Жълтее
есенният
минзухар,
златее
и прехласва, ...

rhymefan

Poetry

343

Двама ... 🇧🇬

От сърцето си - на Бог с помощта,
непоискани съвети давам -
възрастта ми, вярвам, позволява ...
По вашия път - само с обичта,
най-решително стъпвайте двама ... ...

dorageorg

Poetry

378 6 9

Чувство 🇧🇬

Любовта е чувство величаво!
Любовта е чувство свишеда̀рно!
И чрез нея втурваш се стремглаво
в бъдното - добро и лъчезарно!
Любовта е чувство прѐнебесно! ...

rhymefan

Poetry » Strict forms

438 1

Въпроси без отговор 🇧🇬

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... живея напоследък адски сам – дори не знам какво със мен се случи? –
дали пред мен Вълшебникът Сезам зловещите си порти не заключи,
дали и от небето Господ Бог във мен с надежда спря да се заглежда
и се провирам цял ден като смок в прогнилата си кукувича прежда, ...

Валери_Станков

Poetry

364 3 1

Покана без дата 🇧🇬

ПОКАНА БЕЗ ДАТА
Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат. ...

yotovava

Poetry

567 3 14

Срещи кармични 🇧🇬

Срещали сме се преди,
със сигурност го зная.
Чета по нежните следи,
останали в душата ми
завинаги незаличими. ...

Краса_Теофила

Poetry » Love

416 1 6

Знам ли 🇧🇬

Аз ли сбърках...
ти ли ме излъга!?
Но встъпихме във брак...
И ето че годините минават!
Но още си оставам сам. ...

aap

Poetry

373 4 4

Чудо мое 🇧🇬

Неразумна е знам, неприета
мойта лудост, но ето валят
вън светулки. Безсъници светят
пак в очите ми. Старият град
всички двери , прозорци заключил, ...

Patrizzia

Poetry

380 3

Елегия 🇧🇬

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...

Algol

Poetry » Landscape, Philosophical

342 1

А жив ли е той? 🇧🇬

Щастливи – мъртвите не помнят.
Щастливи – мъртвите мълчат..
Николай Искъров
Там, храстите са вече пусти,
а самодивите са мит. ...

valiordanov

Poetry

446 3 2

Гола душа 🇧🇬

Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата, ...

natiii

Poetry

348 3 1

Понякога 🇧🇬

Понякога пак виждам самолети,
прелитащи далече там над мен
и чувствам огънче да свети,
от тази мисъл запленен.
Понякога се връщам пак на старта, ...

tosho26

Poetry » Civic

467

Златна есен 🇧🇬

Птиците не пеят вече
скриха се на завет.
Есента дойде привечер,
злато ще раздава.
Златни падат и листата, ...

АниИванова-стихове

Poetry » Other

391 1 1

Жена – мечта! 🇧🇬

Нескромно е самичка да се хваля,
но съм страхотна домакиня.
От нищо – нещо знам да правя!
За всичко, казват, че ме бива!
Между судоку-две и интересна книга ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Humorous

488 3 9

Към Рим 🇧🇬

връщам се
само се връщаме
по избледнелите улици
с имена
(на неродени деца на поети) ...

bogpan

Poetry » Civic

415 1

Един напълно непознат 🇧🇬

Един напълно непознат.
Седи като на изповед край пътя.
Ела до мене, брат!
Домат върху салфетката наряза.
Извади и шише с ракия. ...

Селева

Poetry

318

Врачуване по залък хляб 🇧🇬

– Животът е за теб филия
с нещастия и сол поръсена.
Медът за друг е. Пресолил я,
„готвачът“ловко я накъсва.
Подава залък с дъх отровен, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

444 4 6

Днес главният герой от стара драма... 🇧🇬

Днес главният герой от стара драма
не ще изпълни своя монолог.
На сцената отдавна просто няма
актьорско изпълнение - възбог.
Завеси прашни взират се до шок ...

agferdousi65

Poetry » Strict forms, Other

484 1

След залез 🇧🇬

Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя. ...

vega666

Poetry

549 15 11

Песента на барда 🇧🇬

Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти, ...

argonyk

Poetry

800 5 17

Само понякога 🇧🇬

Поезията,музиката,изобразителното изкуство
не могат,да бъдат обяснени,
а само трябва да бъдат възприемани
като дарове от Висшите Измерения.
Понякога на сън,друг път наяве ...

krasio0109

Poetry

263

Някъде из мрака 🇧🇬

Празни думи изпълниха бездънната ми вяра,
вяра вечна и искрена, но нежелана.
Една врата със златна ключалка
се отвори и затвори с престорена милувка.
Заключих я, но не бе само врата, а съкровена мечта ...

unreadlettersandotheroldstuff

Poetry » Love, Free verse

364

Седем вечности както не пях... 🇧🇬

И защото вали, взех веселие (само под наем)
в разни смешни истории и в ироничния стих,
крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.
И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър, ...

Patrizzia

Poetry » Love

273

Додето чакам Третите петли 🇧🇬

ДОДЕТО ЧАКАМ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
... по колибката на Шаро цял ден дъжд барабани,
грохна слънцето от старост и дойдоха други дни,
капе дюлята на двора покрай моя вехт галош,
черна дрипла – кикимора, ляга над селцето нощ, ...

Валери_Станков

Poetry

329 2 1

Онова лято 🇧🇬

Беше лято. Като всяко лято.
Всеки някъде пътува.
Бях с прелитащото ято.
Следвах пълната луна.
Бях с изгряващото слънце. ...

Селева

Poetry

485 3 8

Пътуване 🇧🇬

Пътуваме в живота без билет.
Създаваме си сцена и спектакъл.
Животът е свръхзвуков самолет -
качил си се и неусетно кацаш.
27.09.2025, ...

Жулли

Poetry » Philosophical

363

Не искам да говоря с есента... 🇧🇬

Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

agferdousi65

Poetry » Strict forms, Other

614 4 7

На крачка от гората 🇧🇬

Откакто дядо Тричко се гътна във Марица.
И само Листопада се прави на певица…
Земята спря да ражда. Небето абортира,
но въпреки регреса, животът прогресира!
Направо през гората и стръмните чукари, ...

Ревов

Poetry » Parody

469

Kюфте 🇧🇬

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

459 8

Вълшебница 🇧🇬

Една Вълшебница чудата
живее тайно из гората.
За нея само баба знае,
че роклята ѝ на цветя ухае.
Тя върши чудесата нощем, ...

BoBoteva

Poetry » For children

760 10 28

Опитът 🇧🇬

О П И Т Ъ Т
Никога не се напъвай,да обясняваш
нещо,от което си нямаш хабер,
дали е позната Истина адекватна
или е подло привидение на Лъжата. ...

krasio0109

Poetry

246

Есенно 🇧🇬

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

1.1K 6 15

По нотите на Добротата 🇧🇬

ПО НОТИТЕ НА ДОБРОТАТА
... дано светът се подреди по нотите на добротата –
Жена при мен да загнезди, да найда работа и плата,
най-сетне да си изплатя до шушка данъците в НАП-а,
във парка с есенни цветя да мятам светлата си капа, ...

Валери_Станков

Poetry

368 4 3

Рубинено вино 🇷🇺

Две чаши с рубинено вино
прозвънват в ръцете ни.
Аленее кристалът красиво,
сладките глътки опиват ни,
топлината залива ни. ...

Краса_Теофила

Poetry » Love

440

Sweet passion

Like a lustful ivy,
it has wrapped itself around our bodies,
my hands like an alchemist...
your meanders explore!
The wise starry sky ...

gurhito

Poetry » Love

560

Една врата 🇧🇬

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...

Varahiil

Poetry » Philosophical

400 1

Относно водопада на премиера 🇧🇬

Хора, няма вода за цял един град,
ала пък намери се тя за водопад!
Директор, пардон, собственик има той,
още пет мандата за този свръхгерой!

hcs

Poetry » Humorous

635

Дрескод 🇧🇬

Е, вече със сигурност
опитахме от бокала със есен,
с нотка приветливост
размаха пръста си есенен.
Напълни кошниците с плод, ...

Лютиче

Poetry

455 2

Взлом 🇧🇬

Това е родният дом.
Но вече съм сам.
Забит като стар вълнолом.
Това е познатият бряг.
Далече намигва ми фар. ...

Селева

Poetry

325

Poetry by contemporary authors

Спасител през зимата 🇧🇬

Обичат 🇧🇬

Двама ... 🇧🇬

Чувство 🇧🇬

Въпроси без отговор 🇧🇬

Покана без дата 🇧🇬

Срещи кармични 🇧🇬

Знам ли 🇧🇬

Чудо мое 🇧🇬

Елегия 🇧🇬

А жив ли е той? 🇧🇬

Гола душа 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Златна есен 🇧🇬

Жена – мечта! 🇧🇬

Към Рим 🇧🇬

Един напълно непознат 🇧🇬

Врачуване по залък хляб 🇧🇬

Днес главният герой от стара драма... 🇧🇬

След залез 🇧🇬

Песента на барда 🇧🇬

Само понякога 🇧🇬

Някъде из мрака 🇧🇬

Седем вечности както не пях... 🇧🇬

Додето чакам Третите петли 🇧🇬

Онова лято 🇧🇬

Пътуване 🇧🇬

Не искам да говоря с есента... 🇧🇬

На крачка от гората 🇧🇬

Kюфте 🇧🇬

Вълшебница 🇧🇬

Опитът 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

По нотите на Добротата 🇧🇬

Рубинено вино 🇷🇺

Sweet passion

Една врата 🇧🇬

Относно водопада на премиера 🇧🇬

Дрескод 🇧🇬

Взлом 🇧🇬

Queue