Вечно млад
Гледам сега човека срещу мен е посивял,
навярно от радости и грижи е побелял.
Огледалото никога не лъже за жалост уви,
отразява нас телата ни но не и нашите души! ...
Една светулка крехка между нас
пламна за секунда, и стопи се.
В сърцето ми настана златен час,
но после неочаквано – стъмни се.
Дали ръката твоя бе това, ...
Очите ми, бадемово зелени,
събрали са възторзи и въздишки.
Прозира, щом дълбоко в тях погледнеш,
душата, сътворена от Всевишния.
Но образа Му губя неусетно. ...
Черна е тази моя съдба,
твоята любов е виновна за всичко, животът ми умира сега,
къде си, къде си, къде си?
Ако си направил грешка тогава,
не си знаел защо, не знам, ...
Писмо от призрак, някъде отвъд,
към теб е полетяло без адрес.
Изгубено, във времето без път,
пред твоя праг случайно ли е днес?
Дали за теб ще бъде блага вест ...
Виж, остават ти няколко (осем)
все животи са, котешки, кучи.
Все виси под въпрос и на косъм,
твойта орис... Такава получи.
Скрий сърцето в черупка от орех, ...
Да ме искаш в зелената пролет,
щом слънцето все по- високо изгрява.
И усмивка разливам по теб,
и сърцето в теб разтуптявам.
Да ме искаш в горещото лято, ...
На спомена пред бурната вода
стоя - като пред фатална яма.
Не смея с мрежа в нея да ловя -
там няма да намеря мряна...
Дали окъпана във злато риба? ...
Не стигаш, не стигаш ти вечно до мен.
Че други по пътя те дърпат.
Стоя си - забравен от тебе рефрен
и махам ти с шарена кърпа.
Не виждаш обаче, нали си връз Бог. ...
Дават ни се... паузи в живота.
Да се огледаме, преди да продължим.
Да намерим отговори скришни.
Накъде забързани вървим?
Кого обичаме и кой ли ни обича? ...
Усмивката на пролетния ден
отрано през прозорците наднича,
светът край нас се буди окрилен,
готов да сътворява и обича.
Очакваме да духне топъл вятър, ...
Регенерация
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...
Искам просто да я прегърна,
когато се прибере късно и уморена,
за да остави целия свят зад вратата.
Да посегна и с пълно спокойствие да прибера
косата зад ухото ѝ, за да не скрива нищо от погледа ѝ. ...
– Рисувай ме! – изрече тихо тя.
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...
Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...
СКИТНИЧКА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...
ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...
Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...
Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...
Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...
Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...