Българийо, Майко, Мащехо моя остаряла,
Помниш ли, къде ли одеялото си простряла?
Може би там, където си картофите засадила,
Или, където млякото уморена и самичка си прецедила?
Мамо, нали, Татко там малко пари настрани остави да уча, ...
Гнева ми само поезията може да спре.
Смеха ми отново сал тя може да разбере.
Умората ми прикрива моментално умело.
Мечтите ми изпълнява бързо и смело.
С нея мога да хуля и хапя аз силно, ...
Радост! Честичко забравям да те търся,
а ти си сякаш винаги пред мен.
Ако от миналото за минутка се отърся,
светът изглежда толкова красив и променен.
Пред мен си, а свикнала съм да не се оглеждам, ...
Народ, от който нищо не зависи.
Нещастно-равни, примирени хо́ра.
Оставили на друг за тях да мисли,
да ги дои и стриже във обора.
Тук стадният инстинкт е нещо лично. ...
В безвремието на времето умирам
и раждам се отново на света.
По ежедневния си път откривам
смисъла за всичко – Любовта.
Без мене нищо няма да загине, ...
Защото знам, че ще съжаляваш,
Когато кажеш "Край" без да го мислиш.
Сега остани, защото имам нужда от теб
Дори нощта да продължи,
Защото това е всичко, което е останало от нас. ...
Късно е вече, заспивай дете,
затвори малките кафяви очи.
Сънувай вълните на Черно море
и чуй как високо небето бучи.
Там, горе, хиляди светкавици има ...
Здравейте, мили мои грешки!
Врагове ми бяхте толкова време...
Усещах ви някак пречещи, тежки,
като буца заседнала вътре във мене.
Бях възпитана много отрано ...
Аз ли бях онзи мъж, който нито веднъж
не погледна към слънцето с радост.
И ето сега, тук в нощта,
далеч от моята младост,
аз срещнах жена, която е моето слънце. ...
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Не те видях сред хиляди бамбини.
Слепец ли съм или съм твърде стар?
Как искам да се любя с балерини,
но съм по-грозен и от Ринго Стар! ...
И пътища стотици извървях. Луна и слънце за посока питах,
замесвах хляб от кал или от прах, с вода дъждовна нивга ненапита.
Косите ми разресва с остър трън мълвата хорска. Смях се до премала.
Дете отвътре, циганка отвън за три живота болка изживяла.
Даряваше ми шапка ураган, или плашило кърпената ри ...
Ех, че сняг навън е навалял,
по върховете чак натрупал е без жал!
От склона ще се спусна със шейната
и радостта ми ще е без остатък.
По снежна писта, тук, без капка страх, ...
Не чакам да съмне и петел да пропее,
щом вятърът в мене – и свири, и пее!
Аз яхвам земята! И литвам със нея!...
Преди да се срина, отвъд снеговея…
Балканът се тръшка! И Марица клокочи, ...
Студена си, като задника на януари,
а сърцето ти е къс месо във фризер.
От лед плътта ти, като огън пари,
харесваш хората, като евреин, Хитлер.
И тези положителни черти елитни ...
В правителствен и кадрови кадрил,
министър с прякор "божа кравичка",
е назначен, макар че хлъзгав бил -
обичай в нашата държавичка.
Афишираха го като свестен пич - ...
Помниш ли ме? Знам, че помниш!
Тялото ми пламтеше в ритъм с твоето!
Очите ми изпиваха чертите на лицето ти.
Помниш ли ме? Знам, че помниш!
Ръцете ми, милвали твоята кожа! ...
Човек е осъден да бъде свободен.
Жан-Пол Сартр
Не съм аз ситуиран в клетка,
нито крилата ми от някого са отстранени.
Свободата ме е хванала във здрава плетка - ...
Вървях, вървях, вървях, вървях…
Разбрах, че пътят труден е - не спрях.
Е, колко пъти падах, не разбрах,
Мечтите ме издигаха - успях.
Един щастлив живот си изживях, ...