Poetry by contemporary authors

258.8K results

Как мирише щастието 🇧🇬

Как мирише щастието?
На топъл хляб и на цветя,
на слънце, грейнало в небето,
на мама с топлата ръка.
Мирише то на детски сън, ...
664 14 39

Влюбените ни сърца 🇧🇬

съвместно с :
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Мъж:
За принца скитник е настъпил час
на път да тръгне пак с дружина вярна. ...
246 2 6

14+ На деветия ден [в ада] 🇧🇬

На деветия ден, откакто съм в ада,
написах това писмо:
На живота дишах бялата помада,
но прозрях чак накрая,
че за овца и кокошка няма пощада. ...
224

Чаша тишина 🇧🇬

Луната пие
от чаша с есенен чай
глътки тишина.
369 5 22

Романтиката в мъжките очи 🇧🇬

Романтика ли, лесна дисциплина,
щом е лицето, от луната блус,
щом кожата е с нежност на коприна
и онзи еликсирен вкус,
от който шоколадови вселени ...
310 4

Първият учебен ден 🇧🇬

– Кой обича да се учи? –
питам аз, а мойто внуче
бърза пак да се похвали:
– Аз бе, бабо, не разбра ли?
Раницата си застяга. ...
238 1 2

Септември е 🇧🇬

Септември е и в младата зора,
оглеждат се нюанси на лилаво.
Поемам дъх и чувствам свобода,
отвътре във душата става драго.
Септември е, зачеващ листопад, ...
254

На дъщеря ми Радина за деня на нейното кръщение – Кръстовден 🇧🇬

Радина-Мариам! – отец Иван изрече
когато потопи те в купела кръщелен.
И твоят път открит бе към живота вечен!
Но ти пазѝ Господните повели!
Светът ни с грехове е заразèн и болен. ...
252 2 2

Рай за скитници 🇧🇬

И всеки край бе светлото начало,
животът – път все каменист, непряк,
на жаждата обръгнал. Не валяло?
Ще оцелеем. Даже без петак.
А силата отде се взе и как? ...
267

След утрешния ден 🇧🇬

След утрешния ден
няма да има утре.
Не защото времето е свършило,
а защото човекът най-после
ще е стигнал там, ...
232 1

Бездомник в непознатия град 🇧🇬

БЕЗДОМНИК В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Скъперница на чувства есента е,
отнесе топлината и смеха.
Дъждът е пътешественик окаян –
приседнал на прогнилата стреха. ...
263 2 3

Надеждата да продължиш е свята 🇧🇬

Нощта е дълга, спомените с вопъл
молитвите нашепват от душата.
А утринта е изгрев, нов и топъл,
рисуващ те с цвета на светлината.
Надеждата да продължиш е свята, ...
264 2 2

16+ Сетива 🇧🇬

Каква е тая пуста страст,
дето ме поглъща цяла?
Искам те с всеки дъх от мен,
и в ръцете ти съм полудяла!
Усещам как събличаш, не дрехи- ...
317

Искриците... 🇧🇬

Деца - на ята, в училище летят,
за учителя - със свежи цветя...
Весели, игриви, любознателни,
от деди и будители славни -
със сияещи искрици, в сърцата... ...
305 3 10

В очите му 🇧🇬

В очите му виждам морето -
диво, чакащо, жадно за мен,
а сърцето ми шепне проклето:
„Потъни - и остани във плен.“
В очите му буря се ражда, ...
212

На леда 🇧🇬

На ледена пързалка е Лисана,
в най-прелестната си премяна.
Фигуристка тя е най-добра,
знаят всички в цялага гора.
Ежко-Бежко гръмко обяви: ...
249 1 2

Приятелка 🇧🇬

Пофлиртувай сега с тишината!
На кафе, покани я у вас!
Откликнала с чуден звук във душата ти
сте вече приятелки, най-близки, от раз!
Потребни ще сте си взаимно! ...
204

Житейски път 🇧🇬

Цял живот чакам момента,
в който да ти призная под дъжда.
Всеки път от друг е взета
тъгата, искрата, даже любовта.
Цял живот чакам да останеш. ...
274

Загуба 🇧🇬

Загубата на родител
е нормален кръговрат
на живота.
Адски тъжен,
но нормален.. ...
220

Есенен реприз 🇧🇬

С кратък нотис под черта
лятото изстина.
И доведе есента
ей тъй - без причина.
Жълто-рижави листа ...
228 1 2

Годеч - моят град 🇧🇬

Има кътче на Земята,
там под синьото небе,
като искрица светлина,
ти стопляш моята душа.
О, Годеч мой роден край! ...
259 1

По действителен случай 🇧🇬

Малкото Юрдече се реши,
да научи Орела да лети.
Затова отиде на високите скали,
и намери там Орела да лежи.
И каза му в тоз час: ...
223 2

Жена 🇧🇬

Аз съм жена и нося много неща.
Нося надежда, любов, топлина ...
Нося умора, обиди, суета ...
Отговорности нося от много лета!
Но, когато сгреша, чувам: жена!
227

Прегърната от лебед 🇧🇬

Разходих се на гробището
от забравени мечти.
Разпилени страници ме следваха,
дочувах думи, рими,
някога туптящи, живи. ...
252

Книга 🇧🇬

Пресичам ги браздите пясъчни
в морето край Созополския бряг.
Те огледални на вълните са
и всяка е със почерк нов.
Аз тази книга ...
267

Приказка писана с руни 🇧🇬

Когато пак до болка те желая
ще си измислям приказка, оная,
чиито край е вечно недописан,
но в нея не е лято, нито зима,
а е септември и съм ти любима, ...
269

Желая с вяра да те обновя 🇧🇬

През хиляди морета и земи
" Добре ли си? " сега ще те попитам.
В душата ти разстилат се тъми,
сърцето ти бленува с тъжен ритъм.
От твоето небе дъждец ръми. ...
265 1

14+ Залезът на една нация 🇧🇬

Залезът на една нация
Румено-червено-розов залез бе днешният.
Окъпа небосвода със своите терзания.
Лъжлива красота,
предвещаваща нощта. ...
278

И сякаш Яворов до мене бе 🇧🇬

Докоснах се до Яворов, попих
от тази атмосфера, изградила
красивото в лиричния му стих,
бунтовното в духовата му сила.
Смирен научих за любов могъща, ...
304 1 14

Човекът след утрешния ден 🇧🇬

Когато утре свърши не внезапно,
а тихо, както свършва светлина,
ще има ли човекът още име,
или ще бъде просто тишина?
Ще помни ли ръцете си човешки, ...
207 1

По пътя на сърцето 🇧🇬

Сърцето ми е магистрала.
Но... Аз избирам, кого да допусна.
А То - кого да задържи.
По пътя му ще видите дупки.
Някои ги запълва времето. ...
541 5 9

Дървото на живота над купола – Голгота 🇧🇬

Зора изгрява над дърветата,
сред клони слънцето наднича.
Събуждат се от сън поетите,
нагласят лирите си птичи
и почват да възпяват утрото, ...
226 1

Животът на Годината 🇧🇬

Роди се тя на първи януари –
от сутринта сурвакници я биха.
В Йордан я хвърлиха попове стари.
Хоро пияни баби после виха.
Пияна бе на Трифон тя самата. ...
281 2 4

Бира 🇧🇬

Една сълза от бира се разлива
по чашата самотна. И мълчи.
А пяната белее се игрива
и смее се с разплакани очи.
Ще кажете - това е само бира ...
228

14+ Зад завесата на словото 🇧🇬

Злопаметните спомени ме връщат
към детството - към първия ми пристан.
И щом се приближа към ешафода,
то този свят превръща се в измислен.
Сънувам враните накацали по клони ...
379 13 9

Два мига от лятото 🇧🇬

ДВА МИГА ОТ ЛЯТОТО
Додето питах лятото какво е
и колко нощи имам да будувам,
мъгла се спусна в тихото усое,
превзе града и пътя ми – бездумно. ...
301 3 2

Дали е любов 🇧🇬

Дали е любов
Дори смъртта не ще ме раздели
от теб, обичана и тъй желана!
Душата ми за тебе ме боли със
болката, от други неразбрана! ...
227

Честотност 🇧🇬

Есента нахлу в живота ни безсловесна,
дъждовна, сърдита, размахала пръст.
С характерна честотност, небезизвестна,
замаскира дружелюбния връх.
Зашари, като стара мома сред билата ...
265

Гост в съня ми 🇧🇬

В тези късни часове,
взирайки се тъжно в нощния сумрак,
под ехидната усмивка на бледата Луна
страдам мълчаливо.
Плаче ми душата ...
235