Септември е и в младата зора,
оглеждат се нюанси на лилаво.
Поемам дъх и чувствам свобода,
отвътре във душата става драго.
Септември е, зачеващ листопад, ...
На дъщеря ми Радина за деня на нейното кръщение – Кръстовден
🇧🇬
Радина-Мариам! – отец Иван изрече
когато потопи те в купела кръщелен.
И твоят път открит бе към живота вечен!
Но ти пазѝ Господните повели!
Светът ни с грехове е заразèн и болен. ...
И всеки край бе светлото начало,
животът – път все каменист, непряк,
на жаждата обръгнал. Не валяло?
Ще оцелеем. Даже без петак.
А силата отде се взе и как? ...
БЕЗДОМНИК В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Скъперница на чувства есента е,
отнесе топлината и смеха.
Дъждът е пътешественик окаян –
приседнал на прогнилата стреха. ...
Нощта е дълга, спомените с вопъл
молитвите нашепват от душата.
А утринта е изгрев, нов и топъл,
рисуващ те с цвета на светлината.
Надеждата да продължиш е свята, ...
Деца - на ята, в училище летят,
за учителя - със свежи цветя...
Весели, игриви, любознателни,
от деди и будители славни -
със сияещи искрици, в сърцата... ...
Пофлиртувай сега с тишината!
На кафе, покани я у вас!
Откликнала с чуден звук във душата ти
сте вече приятелки, най-близки, от раз!
Потребни ще сте си взаимно! ...
Аз съм жена и нося много неща.
Нося надежда, любов, топлина ...
Нося умора, обиди, суета ...
Отговорности нося от много лета!
Но, когато сгреша, чувам: жена!
Когато пак до болка те желая
ще си измислям приказка, оная,
чиито край е вечно недописан,
но в нея не е лято, нито зима,
а е септември и съм ти любима, ...
През хиляди морета и земи
" Добре ли си? " сега ще те попитам.
В душата ти разстилат се тъми,
сърцето ти бленува с тъжен ритъм.
От твоето небе дъждец ръми. ...
Докоснах се до Яворов, попих
от тази атмосфера, изградила
красивото в лиричния му стих,
бунтовното в духовата му сила.
Смирен научих за любов могъща, ...
Когато утре свърши не внезапно,
а тихо, както свършва светлина,
ще има ли човекът още име,
или ще бъде просто тишина?
Ще помни ли ръцете си човешки, ...
Роди се тя на първи януари –
от сутринта сурвакници я биха.
В Йордан я хвърлиха попове стари.
Хоро пияни баби после виха.
Пияна бе на Трифон тя самата. ...
Злопаметните спомени ме връщат
към детството - към първия ми пристан.
И щом се приближа към ешафода,
то този свят превръща се в измислен.
Сънувам враните накацали по клони ...
Есента нахлу в живота ни безсловесна,
дъждовна, сърдита, размахала пръст.
С характерна честотност, небезизвестна,
замаскира дружелюбния връх.
Зашари, като стара мома сред билата ...