Светът е пълен със светци по право,
които съдят с поглед натежал.
Издигат егото си криво-ляво
и мислят си, че те не газят кал.
Но само този, който е на дъното, ...
вторник, три през нощта...
за пореден път не мога да заспя,
чакайки времето да излекува...
частица от мен, всичко се къса...
четвъртък, три през нощта... ...
Чувство непознато, извънземно,
трябва да знам какво изпитваш към мен...
дали съм тайна, която криеш от другите...
Високо летя, но не мога да вървя,
не знам правилата, трябва да съм на върха... ...
Животът някак сам се подреди.
Каквото трябваше да стане, стана.
За другото не мога да твърдя,
но Божията подредба ме подхвана.
Мечтите, разцъфтели в младостта, ...
Усмивката ми, питаш, колко струва,
от блянове блестящите очи?
С останките от време ги купувам,
с лишения, макар да не личи,
че все в дилема съм и я умувам: ...
Защо повярва ти на таз измама,
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...
Усмихва ме, един номенклатур:
менте продукт на партията - майка.
Напъва се с нефелния си шнур
да хвали днес съветската утайка.
От близо километър му личи, ...
Дойдох ли? Не, сляпа бях. Питах: Къде е
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е. ...
Свлачищата
Те не са сал продукт на политика и на корупция,
а на безсилието на общочовешката Когнитивност
за създаване на правилните точни продукти,
които да спрат еволюционната ни пасивност. ...
Аз хейтер съм - не го отричам
Признавам си това....
Но пошлото и грозното (че е) ....красиво да наричам...
Това не мога....
Аз съжалявам, дами и господа! ...
Ах, колко обич се побира във сърцето ми.
Надявам се, че давам ви достатъчно, деца!
И няма страшно – още има!
Додето дойде краят на света!
Не, няма да ми стигнат дните да опиша ...
на Светла Б. Димова
Двайсет дванайсет не беше последна
за милиарди, за много, но беше за теб,
Но въпреки всичко не изчезна безследна,
твоят край е без време но не и нелеп. ...
Живот и смърт и аз съм посредата
И нито жива съм, и нито съм умряла.
Далеч е Слънцето и скрита е Луната
И в тъмнината аз съм малка точка бяла.
Гласът ти чувам, ала отдалече ...
Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
Една-едничка птица ти да беше ми оставил
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...
Човеци със души на помияри
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...
Отдаденост
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...
Пак е плъзнала мъгла по баира
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...
Вечер, когато мракът завладее земята
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...
Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
РОМАНСИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...
Навярно дошла съм от друга епоха
и свиквам полека със странния свят.
Тренирам усърдно да бъда жестока,
но все се провалям и ставам за смях.
И сякаш прашинка... от космос дошла съм – ...
И тази нощ... ракети падат в Киев:
по молове, алеи… в някой дом!
Сирените не спират... злобно вият,
а в бункера на кремълския гном
един примат със сянка нечовешка ...
Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...
И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи, ...