Poetry

252.9 results

О, не! Пак ли? 🇧🇬

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...
199

Дете на улицата 🇧🇬

Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи. ...
243 1 1

Кръговрат 🇧🇬

Черната кутия боядисана
във флуоресцентно оранжево,
записва постоянно жълтите глупости,
щедро ръсени във всички посоки
от егоцентричните,луднали лидери, ...
165

Реакция 🇧🇬

Реакцията на нещата,
Лоши и добри, тя не
Действие е само, не жест,
Тя е чувство, настроение.
Реакцията, или ...
278 1 3

Езико друже 🇧🇬

Езико роден, другарю, друже мой!
Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...
От страх прехапан, лелееш за покой.
Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.
Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш. ...
231

Слънце 🇧🇬

Обичам утрините нежни
със светлината на небето
и с ярките лъчи на слънцето,
което весело наднича зад завесите.
Събуждат ме, погалват ме и хукват ...
194

Na ringišpilu pesnikinja plače 🇧🇬

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...
268 7

Изгрев в шепите на вятъра 🇧🇬

Изгрев в шепите на вятъра
Когато даваш всичко,
а то бъде отречено,
почувстваш болка,
но някак отнесена, ...
281 3 2

От ехото на времето съдбата... 🇧🇬

От ехото на времето съдбата
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...
301 4 3

I miss you

Without you, the world feels muted —
as if all the colors have faded into black
and white. But when I think of you,
everything comes alive again.
Your smile is like sunlight breaking through the clouds, ...
365 1

Ти – знак на голото ми рамо 🇧🇬

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...
249 2 2

Прочит на листопада 🇧🇬

ПРОЧИТ НА ЛИСТОПАДА
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...
203 1 1

Закачка 🇧🇬

Дори отвъд аз рими ще редя!
Ще пия вино, стихове ще пиша.
И ще мечтая както до сега!
Човек и там не спира да обича!
Любов! Ала какво е любовта? ...
228 1

To my parents

I know that I'm your second best
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...
366

Шантав ден 🇧🇬

Навън небето се намръщи,
Помислих, "искам да съм вкъщи"
И както мръщех си се тихо
Внезапно някой се изкиха.
Погледнах кисело до мен ...
216

Тази история няма край 🇧🇬

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,
илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията ...
146 1

Земята ни 🇧🇬

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...
230 3 7

Из тефтерите на баба 🇧🇬

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...
1.2K 12 51

Потопът в очите ми стана на лед 🇧🇬

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...
336 1 12

Болест 🇧🇬

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...
217 4

Незавършено 🇧🇬

Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...
215 1

Премълчано наум 🇧🇬

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...
207 1 2

Eскизи от софийското метро 🇧🇬

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...
188 3 1

Бяла смърт в ранни есени 🇧🇬

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...
142 1

Ела 🇧🇬

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...
278 1 4

Преди да падне козирката 🇧🇬

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...
133

Ремонт 🇧🇬

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...
570 10 12

Писмо до втората ми майка 🇧🇬

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...
387 3 10

Есен, есен... 🇧🇬

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...
227 1 2

Било е отдавна 🇧🇬

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...
300 1 4

Замина лятото, замина 🇧🇬

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...
314

Амнистия? Присъда? 🇧🇬

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...
149 1

Бабо, разкажи ми 🇧🇬

- Мила бабо, разкажи ми,
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...
546 7 22

Когато те обичам 🇧🇬

Не те харесвам, знаеш ли това?
Не си ми симпатичен на очите,
за другиго си мисля през нощта
момчето с очи като коприва.
За плътния му мъжки глас ...
265 4

Смъртта от огън жребий, знам благословен е 🇧🇬

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...
226 1 6

Песен за премълчаното минало 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО МИНАЛО
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...
195 1 1

Призрак 🇧🇬

Коловоз 21-ви на миланската гара,
е мемориал на геноцида, на кошмара
на угнетените - милиони евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...
185

След после 🇧🇬

В монолитната си компактност
човешкият труп изглежда много по-здрав
от креативната,крехка чупливост
на критичните мигове,фатални за живото тяло.
Всички болести далеч са избягали ...
164

Страст 🇧🇬

Обичах те! Обичах, но болеше!
От любовта ти болката не спря!
Секундите сърцето ми броеше
във дните ми! Броеше ги в нощта!
Слънцето ме галеше с лъчите, ...
238 1 1

Мечта 🇧🇬

Все някога ще се събудим...
от този тъй протяжен сън!?
Със звън на хиляди камбани,
оповестили, че свърши този сън.
Иде време... сигурен съм, знам. ...
232 5 6