Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...
Животът е поредица от приливи и отливи,от зашеметяващи върхове и бездънни пропасти .В този сложен и динамичен свят всеки от нас се изправя пред своя преломен момент -онзи миг на абсолютен мрак,в който тежестта на разочарованието ,болката или загубата изглежда непосилна.Тогава ,когато коленете омеква ...
Не си от камък или от метал,
не си жарава или вулканичен огън,
не си и старец в бури помъдрял,
не си жребец препускащ в нечий спомен.
А си любов, отдадена на скъп любим. ...
Последна среща тиха, без слова,
а вятърът разлиства спомени безкрайни.
Очите ти са залез над света,
а моите две неизплакани тайни.
Докоснах те за миг, почти на сън, ...
Душата ми е семенце крилато,
застинала в очакване сега.
Прегръща пеперуденото лято,
заплаче ли – превръща се в дъга.
В съня полита често, докъдето, ...
Моето сърце гори, пръска мънички искри.
Светят тез' искри в нощта и огряват любовта.
Но така е отредено − душата ти е тъй студена...
В теб − пространство от мълчание. В мен − копнежи и желание.
Нека стихът ти прости, макар че много ще боли. ...
„Какво ни трябва?“ – тихо ме попита.
И времето застина в този час.
Светът замлъкна, в тишина обвита,
да търси своя отговор във нас.
Не ни е нужен блясък, нито злато, ...
Тъй прозира в очите, животът наш,
като на лента филмова сякаш...
Огледало са те, на душата ни,
все перипетии виждат се в тях...
Очите от радост и обич искрят, ...
Реката минава през мен бързешком,
но оставя прохлада, която в тялото ми се разлива.
Вятърът ми казва нещо шепнешком,
което разсмива и ме кара да съм щастлива.
Студът се промъква във вените ми крадешком ...
Уморих се да бързам за никъде.
Днес съм тук, родена от светлина и обичане,
утре, неуловима с преследващ ме вик.
Спри нозете и мислите ми от бясното тичане.
Спри да търсиш! Животът е тук... и е само миг. ...
Луната сребърна игла протяга
и кърпи раните на здрача ням,
а мракът като стар художник слага
по бузите на времето балсам.
Звездите - шепа тихи семенца, ...
Морето свойто лято поздрави
с вълнуващо затоплени течения,
по бреговете си човешките следи
с размах заглади, затвърди владения.
В небето се огледа за разкош - ...
Ще бъда до прозореца в дъждовен ден
да слушам трополенето на едри капки.
Ще изям с наслада еклер с пухкав крем, без да бързам, на много малки хапки.
А после на кея ще се спра за дълго
да погледам сънени рибарски лодки, ...
Поетично някак си за теб говоря,
а сърцето ми със римата лети
и всеки спомен искам да повторя,
за да те срещна в моите мечти...
И копнея аз да съм поет изящен, ...
Дъждът рисува тихи светлини,
по старите, забравени алеи.
А ти ми каза: „Вярвай ми, върви,
любовта и бурите ще надживее.“
Капките шептяха вместо нас, ...
Кого послуша ти? Май клюката коварна.
Повярва ли, кажи? Оставих факла-стих.
И в мрак се се лутах, но на теб не измених.
И кой излъга те, любов? В коя винарна
отровата наляха? Не, не съм невярна, ...
О, дете тъй прекрасно, чудесно,
с теб все е приятно, интересно!
Нека да ме огреят твоите лъчи,
бори се за доброто, не мълчи!
Нека да бъде светлината, ...