Ще скъса времето платната на кораба
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...
Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...
Нощта в града е тиха и прекрасна.
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...
Мама, все иска от мене да съм прибран,
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...
Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...
Островърхи обувки в снега,
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...
Всяко малко дете си има мечта
космоса да обходи с ракета една,
тракторист в полето или смел капитан,
балерина на сцена или доктор отбран.
Подредените кукли слушат в захлас ...
До омраза зад ъгъл от сянката
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...
Липсваш ми и те обличам в думи
Страхувам се да не забравя,
А времето да се превърне в гума
И спомените да ме изоставят.
Превръщам те отново в изречения, ...
На легло съм от настинка болен.
За радост сладка е болест – любов.
Даже се чувствам без лек доволен,
Кога твой женски вика нежен зов!
Но тресе ме и тяло замръзва. ...
Ветровете си късат оградите стари
и орачите светят във ризи от лен.
Никой Господ и дявол не ще да припари
до живота в копаня от орех смален.
Няма куче, което от страх да ни пази, ...
Кой замисли да зароби мойта песен?
Кой поиска да продава мойта святост?
Да отглеждам рожби не е лесно
в чужди дом, сред хора непознати.
Като птица – от стъбла и пяна ...
Значението често пъти е скрито,
между редовете от изказани думи.
Някъде между черно и бяло...
в промеждутъците от паузи дълги.
В погледите накъсо отправени, ...
Случва се под душа или в кабинета,
хванала черпака или пък прането –
идват и не питат, често на ята,
тези мои рими... вземат ми ума!
Тичат и прескачат всички запетайки. ...
Морето ми липсва- красива въздишка,
полегнала сякаш снага от нефрит.
А бялата пяна, подобно каишка,
прибира света ми - до бисерче свит.
Без него линея - тъга неизпята, ...
Когато земното сияние е сянка,
докоснал си се вече до Исус!
Изливат черни водопади океаните -
под тях с вселената танцуваш блус...
С пера на птици прелетни написа ...