Poetry by contemporary authors
Подслушан разговор 🇧🇬
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...
Не се прави на агне 🇧🇬
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
Писма без подател 🇧🇬
Навярно – вместо лека нощ, деца,
по време на обилните вечери
ще ви изпращам светли писъмца –
един напълно вдетинен Валери, ...
Есенни щрихи 🇧🇬
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
За утре 🇧🇬
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...
Вярната посока 🇧🇬
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...
Дом 🇧🇬
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...
Спомен за момче 🇧🇬
... ще спя като добро момче,
което друго и не иска,
освен – щом слънце напече,
да тури бялата си ризка, ...
Посрещам неволята 🇧🇬
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...
Любов 🇧🇬
дори е нежно, още прясно,
дори е шантаво и диво,
не бърза и не се разкрива.
Напред възторжено се носи, ...
Дойдох, видях и си отидох 🇧🇬
Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, в стих, сън и вик
съм минало необратимо. ...
На стената 🇧🇬
Пред всичко подло - познато;
Пред твой поглед пиша ода,
Аз съм на своето място
Подобно монах в манастир ...
На лов за полезни ефекти 🇧🇬
Тренирайки организма умишлено
за предстоящи времеви периоди
на кризи и благоденствия
ние го принуждаваме постепенно,да свиква, ...
Щом в пазвата си приютиш змия 🇧🇬
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество. ...
Вътрешният Гонг 🇧🇬
когато сърцето бълбука
като лятно поточе.
Пиша, когато звездите шептят,
като струна на арфа ...
Поквара 🇧🇬
в стихове не мога да опиша.
Да отворя на тъгата си вратата -
жарта гореща в мене да издиша.
Не можете ме утешите! ...
Копнеж 🇧🇬
с воала нежен ме покрива,
сълзите без следа изтрива.
Звезди в ресниците ми скрива
и омагьосва ме , шепти, ...
Графологична експертиза 🇧🇬
Тъй както съм дошъл от мама – гол,
ще ме покрие есенната шума –
и все едно съм влязъл в някой МОЛ,
или съм се изгубил нейде в ЦУМ-а, ...
Позицията на разума 🇧🇬
не спори,
по-умният мълчи!...
И ето резултата -
Царува простотата, ...
Балканска депресия 🇧🇬
всичко губи своя чар.
Ни назаде, ни напреде,
времето скова кат' вар,
забравена на купче. ...
Шах и мат 🇧🇬
Студът ме хапе по лицето.
Отдавна аз не съм момчето,
не съм мечтателят, какъвто бях.
Не искам нищо. Яростно прокудих ...
Зад борда на сигурността 🇧🇬
На всички от Господ са дадени
еднакви права в общия старт,
с неограничени възможности за лична изява,
прехвърлящи рамката на "стандартния" шанс ...
Дано се видим утре 🇧🇬
Вятър люшна люлките из парка и посече туфите камъш,
бавен сериал от кабеларка – се проточи есенният дъжд,
снощи портиерът на хотела тури шалче, шапка – и сетре,
даже травеститът Русиела тъй не смогна гадже да запре, ...
Балкански Робинзон 🇧🇬
изплувам
от вечност
пътувам
нагоре ...
Защо "Велес" ? 🇧🇬
Боговете на великото Небе
Принадлежат. Имат те свои
Небеса, но имат също те -
Според легенди, ...