Аз цял живот жених съм на надежди
изневерили ми от обич към безкрая.
В далечно минало внезапно се оглеждам
с предчувствие за близостта на края.
Сънувам те, сънувам те потайно, ...
Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.
Вечерта се разтича във въздуха, ...
И тази нощ отново те сънувах
Ефирна като приказна мечта!
И в сънищата с тебе аз пътувах
и откривах своята съдба!
Не исках да си тръгваш със зората, ...
Когато Арогантността, Наглостта и Глупостта
се съберат в плътна, натрапчива колаборация,
те потъват надълбоко в тъмните дебри
на Егоцентричната, Самовлюбена Слепота
от тъпо, изкуствено, грозно и смотано Щастие. ...
В далечно време имало жена,
която все на себе си разчитала.
Веднъж прекрасна рожба в пелена
на прага мъж оставил ѝ. Не питала
жената кой е сложил този дар ...
И грее слънце. Казват – не навреме,
очакват всички Коледа и мраз.
А то ни топли нищо без да вземе.
Любов е – независеща от нас.
Земята – топла. Сред тревите скрит е, ...
В очите си заключих две мълчания.
В душата скрих два погледа любовни.
Нима са нужни словоизлияния,
щом допира до тебе е съдбовен...
В Сърцето си оставих две дири от любов ...
Заспивам – в сънища спасяващи.
И днес отново ще те посетя,
в мълчание до теб ще поседя.
Заспивам – в сънища оставащи.
Насън съм вятър в твоята гора, ...
Имах нещо реално, безценно, красиво!
Гледка нарича се то и беше наблизо.
Ала някоя бетонна ръка ми завидя,
изкорени борчето и кръвта ми закипя!
Малко бетон ли гледам насреща? ...
Живееше на тайнствена планета
едно обичано, усмихнато момче.
Зовеше се от всички Добротворко,
радостта не слизаше от детското лице.
Ако някой го погледнеше накриво, ...
Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...
На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...
Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...
Отидоха си всичките премеждия.
Опитът ни за тях бе твърде скромен.
Лъжехме се, че са надежди, а?
Но от надеждата да ги преминем няма помен.
Сега се движим по хлъзгавото дъно. ...
Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...