Poetry by contemporary authors
Майски сняг 🇧🇬
изтръпнаха зелените върби,
а дъбът, разрошен и напъпил,
пак от студ затрака със зъби.
Зафуча гората, пак застена, ...
Абракадабра! 🇧🇬
Даде ми талисман-бяла магия.
"Той мъж ще ти бъде" – отсече –
И ми даде отвара да пия.
Очите ти не мога да сбъркам – ...
Към себе си 🇧🇬
и любовта във теб изстине,
безмълвно света му напусни,
в забрава бавно ще застине.
Изпий я чашата горчива ...
854 🇧🇬
Недоизказана, безкрайно многоточие. Безсмислена, объркана и нелогична. Несбъднатост в две шепи, безпосочна.
Понякога ще се смалявам до невидима
и ще се превръщам в чувство апатично.
Ще съм едва сподавена въздишка ...
Любовта побеждава всичко 🇧🇬
в страх, който стяга всеки миг,
една искра тихо гори —
любов, която не мълчи.
Тя в рани нежно се вплита, ...
Божури за сияйното сърце 🇧🇬
Георги, вървиш ти с усмивка в душата.
Носиш в сърцето сияние! Вопъл
няма да чуя. Но виждам дъгата!
Пролетен вятър край тебе танцува, ...
14+ Мефистофел 🇧🇬
и сам да нося сатанинско име;
у мене си да вместя твоя тъмен свят,
ако ли не, Мефисто, прокълни ме!
Най-висшата ти мъдрост опознал, ...
Омая 🇧🇬
с цариците цветни, уханни, пламтящи
и пак коленича пред властна повеля,
разцъфнала в мен като роза изящна.
Смарагдови ниви напред се разгръщат, ...
Балада за Константин 🇧🇬
гледаше ти безсилен скръбната есен —
как твоя баща бе похитен кат подлец,
а ти мрачен го изпращаше от дворец.
Остана ти цар без корона и смутен, ...
Откакто тишината се изпружи 🇧🇬
там, дето още – птицата хвърчи.
Небето се разкъса на парчета...
И залъкът ми почна да горчи...
Нагарча ми живота от мекици. ...
Ламята и свети Димитър II 🇧🇬
Димитър все тъй си нехае.
С едната си длан предизвиква зефира,
а с другата - сочи й рая.
Ламята ревнува, ламята разбира, ...
Светецът Георги 🇧🇬
и знам, че и с ламя ще се преборя!
Прегърнал ме е този мой кръстител,
и име ми е дал светецът Георги.
Понякога в тъгата си се сгушвам, ...
Политическа сватба 🇧🇬
Когато твърдо си решил да се жениш,
трябва много добре да си го обмислил,
не е достатъчно да скочиш от самолета
и да се приземиш в центъра на мишената, ...
14+ Ресторант 🇧🇬
в умората на делничните навици.
След тежкото монашеско мълчание
заглъхваха последните наздравици.
Изпили сме скръбта на три живота, ...
Прави каквото правиш, но мисли за после 🇧🇬
не всичко се връща, но всичко се носи.
Думите хвърлени в тъмното ехтят,
и в тишината пак щеще те намерят
Стъпките леки оставят следи, ...
Лошотията 🇧🇬
Сега тя настанила се е в човешката душа,
като една зла, алчна, стара и грозна жена!
Избутала е нежната, красива, мила доброта
с измама и лъжа пробива си път напред тя! ...
Енергийни метаморфози 🇧🇬
Водата-красота при изгреви, залези
и разруха непредвидима по никое време.
"Геодезичните изводи ще бъдат направени,
когато изсъхне на свлачището системата." ...
Изгарям! 🇧🇬
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...
Самотният двор... 🇧🇬
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...
Орфеева сълза 🇧🇬
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...
Душевен пулс 🇧🇬
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...
Следвай смело луната... Високо е. И не греши 🇧🇬
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...
Надежда за по-добро бъдеще 🇧🇬
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...
Пес в парламента 🇧🇬
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
Легенда за Орфеевото цвете 🇧🇬
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...