Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Мечти и действителност 🇧🇬

Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...

Лесничея

Poetry » Free verse

452

Преди и след 🇧🇬

След тайнството, наречено рабеж...
дай , Боже, дойде време, беж!?
Стига сме се фукали, че оттук
тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.
Казваме не ,спим...но сме заспали!? ...

aap

Poetry

394 5 5

Най-тихото 🇧🇬

Най-тихото как най-добре се чува,
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...

zelenaradost

Poetry

301 1 1

За теб не спирам да съм венцеслов 🇧🇬

Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...

agferdousi65

Poetry » Love, Strict forms

803 6 13

Благодат животът ѐ 🇧🇬

Нека
любовта
крепи и
вдъхновява,
и ...

rhymefan

Poetry

227

Дали 🇧🇬

Ти си бисер в песен извисен,
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...

Боромир_Благослав

Poetry » Love, Philosophical

297

Невъзможното се решава нестандартно 🇧🇬

Когато пътят свършва със стена,
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...

KrasimirJekov

Poetry » Philosophical

249 1

Не ме жалете 🇧🇬

Не ме жалете. Много ме болят,
крилете, ала с нота или слово,
над тежкия ви от олово свят
аз знам, че ще ме понесат отново.
Не ме жалете. Виното превря, ...

Patrizzia

Poetry

271 1 3

Есенна разходка 🇧🇬

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...

КлиментинЧернев

Poetry

286

Да обичаш въпреки това 🇧🇬

Колко пъти ти мен предаде?
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...

Nivelina

Poetry » Love, Philosophical

412

Приятелка 🇧🇬

В тишината се раждат думите,
но ти се иска да останеш и сама...
Да наредиш буква по буква
и низ от изречения, да направиш, след това.
Приятелка ми стана Тишината ...

lozito

Poetry » Other

603 1 2

Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬

Вяра, Надежда и Любов...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...

takahaka

Poetry » Philosophical

370

Достоен поход 🇧🇬

Добротата не е във това
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...

natiii

Poetry » Philosophical

342 1 3

Мъжът от дрипавия дъжд 🇧🇬

МЪЖЪТ ОТ ДРИПАВИЯ ДЪЖД
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...

Валери_Станков

Poetry

321 1 3

Индикатор за жени-вампири 🇧🇬

Завъртят ли се нейде
пари върли, пустите,
в орбитите им първи се втурват,
разперени,
фустите.

Вълшук

Poetry

258

Лунно сияние 🇧🇬

Есен. Листа и мъгла.
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...

Кат_Пират

Poetry » Love

464 1

Спомен 🇧🇬

В стаята е само тя – рошава,
с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,
и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня, ...

Кат_Пират

Poetry » Love

485

Извънземен 🇧🇬

Боромир_Благослав

Poetry » Philosophical

306

Красивото в живота 🇧🇬

Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...

hcs

Poetry » Other

510 1 1

Азбука на тишината 🇧🇬

Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...

Яна_Славянска

Poetry

635 6 8

Приспивна песничка за ангели 🇧🇬

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...

Patrizzia

Poetry

246 1 4

Размисли 🇧🇬

Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...

aap

Poetry

437 6 5

Дори и грешно, наше си е чудото 🇧🇬

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...

Patrizzia

Poetry » Love

422 2 2

Душата ми е като кротка, тиха бездна 🇧🇬

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...

Alef

Poetry » Love, Philosophical

370 1

Продължи напред 🇧🇬

Продължи напред
Продължи напред без мене ти!
Продължи! Животът е прекрасен!
И недей да плачеш! Не тъжи!
Пак ще съм със теб, ала безгласен! ...

gogata622

Poetry » Love

281

Без мокри гащи раци се не хващат 🇧🇬

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous, Philosophical

573 3 7

Лунно сияние 🇧🇬

Есен. Листа и мъгла
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...

Кат_Пират

Poetry » Love

340 1

Разбиваш мъжките мичти 🇧🇬

Щом в устните ти чашата кафе
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...

mislitel

Poetry » Humorous

314

Зимно причастие 🇧🇬

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

310 4

Растеж 🇧🇬

След тази буйна акселерация
порасна нашата...демокрация!

Ranrozar

Poetry » Epigrams

397 4 4

Казано съвсем накратко 🇧🇬

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен с куп тепета, ...

Yuri

Poetry » Humorous, For children

696 10 21

Доде вървя в сребристата роса 🇧🇬

ДОДЕ ВЪРВЯ В СРЕБРИСТАТА РОСА
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...

Валери_Станков

Poetry

255 2 1

Магьосник и царедворец 🇧🇬

''О, магьосник, чудотворец!
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...

Martin_Hristof

Poetry

365

Рибарска сага (цикъл за Коци) 🇧🇬

I. Самоличност
„Риболовът забранен е!“ –
Но не за мене,
не за мен.
Аз съм Константин Малик – ...

Вълшук

Poetry

248

Нищо твое 🇧🇬

Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...

Nivelina

Poetry » Love

361

Прошка 🇧🇬

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

257 1

Mимоза 🇧🇬

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Patrizzia

Poetry

388 3 2

Щом тишината 🇧🇬

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...

zelenaradost

Poetry

229

Тишина 🇧🇬

Светлината
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...

MaimunMaimunev

Poetry » Philosophical, Free verse

540 2

Химера 🇧🇬

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...

Лютиче

Poetry » Other

394 1 2

Poetry by contemporary authors

Мечти и действителност 🇧🇬

Преди и след 🇧🇬

Най-тихото 🇧🇬

За теб не спирам да съм венцеслов 🇧🇬

Благодат животът ѐ 🇧🇬

Дали 🇧🇬

Невъзможното се решава нестандартно 🇧🇬

Не ме жалете 🇧🇬

Есенна разходка 🇧🇬

Да обичаш въпреки това 🇧🇬

Приятелка 🇧🇬

Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬

Достоен поход 🇧🇬

Мъжът от дрипавия дъжд 🇧🇬

Индикатор за жени-вампири 🇧🇬

Лунно сияние 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Извънземен 🇧🇬

Красивото в живота 🇧🇬

Азбука на тишината 🇧🇬

Приспивна песничка за ангели 🇧🇬

Размисли 🇧🇬

Дори и грешно, наше си е чудото 🇧🇬

Душата ми е като кротка, тиха бездна 🇧🇬

Продължи напред 🇧🇬

Без мокри гащи раци се не хващат 🇧🇬

Лунно сияние 🇧🇬

Разбиваш мъжките мичти 🇧🇬

Зимно причастие 🇧🇬

Растеж 🇧🇬

Казано съвсем накратко 🇧🇬

Доде вървя в сребристата роса 🇧🇬

Магьосник и царедворец 🇧🇬

Рибарска сага (цикъл за Коци) 🇧🇬

Нищо твое 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Mимоза 🇧🇬

Щом тишината 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Химера 🇧🇬

Queue