Poetry by contemporary authors
Откъс от роман, който никога няма да напиша 🇧🇬
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...
Влакът за Варна 🇧🇬
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...
Последното танго на Бертолучи 🇧🇬
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...
Сила на духа 🇧🇬
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...
Да се помага 🇧🇬
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...
Сложните задачи 🇧🇬
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем, ...
Влюбени 🇧🇬
ръцете твои — миг спокойствие,
душата твоя — миг спасение,
лицето твое — миг щастие.
Ти бдиш над мен — усещам, ...
Скъпо ли е да те имам 🇧🇬
Пазвата ти се вълнува също като ято птици,
не пернати са обаче, а горещи любеници.
Пазвата ти се вълнува, като в мрежа, два шарана,
но шарани, ако бръкна, няма с' сигурност да 'фана... ...
Тихото 🇧🇬
и забулено е в тайна,
слънцето отгоре метна
свойта влюбена безкрайност.
Думите се будят рано, ...
Любовта си отиде с теб 🇧🇬
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...
Забрава 🇧🇬
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...
На Любовта 🇧🇬
осланят - на Който и
Бог да се кланят
Пред прага на зимата 🇧🇬
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...
Прощално 🇧🇬
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...
Гнездо на болката 🇧🇬
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...
Атомна поезия 🇧🇬
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...
Дадох ти сърцето ми 🇧🇬
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...
Любовта, която не замлъква… 🇧🇬
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...
Вирнато носле 🇧🇬
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...
Едно наум 🇧🇬
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...
Случва се 🇧🇬
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...
Мечти и действителност 🇧🇬
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...