Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Откъс от роман, който никога няма да напиша 🇧🇬

Когато съм тъжна, пия чаша кафе.
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...

unreadlettersandotheroldstuff

Poetry » Free verse

374 3

Влакът за Варна 🇧🇬

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...

Валери_Станков

Poetry

389 4 1

Неподсладено 🇧🇬

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...

yotovava

Poetry

514 8 9

Последното танго на Бертолучи 🇧🇬

ПОСЛЕДНОТО ТАНГО НА БЕРТОЛУЧИ
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...

Валери_Станков

Poetry

392 4 4

Пази ме, съдбо моя, от пейзана 🇧🇬

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Patrizzia

Poetry

241

Сила на духа 🇧🇬

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...

Nivelina

Poetry » Philosophical

286

Тролеймен 🇧🇬

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Човек

Poetry » For children

961 4 18

Да се помага 🇧🇬

Помагането - връзка
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...

Лесничея

Poetry » Free verse

439 1 1

Две октави подранили спомени 🇧🇬

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...

argonyk

Poetry

355 3 6

Сложните задачи 🇧🇬

Все логически задачи
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем, ...

Miro_Кrastev

Poetry

255

Влюбени 🇧🇬

Аз и ти — безкрайно влюбени,
ръцете твои — миг спокойствие,
душата твоя — миг спасение,
лицето твое — миг щастие.
Ти бдиш над мен — усещам, ...

RusiqnRusev

Poetry » Love

286

Скъпо ли е да те имам 🇧🇬

/Мъж/
Пазвата ти се вълнува също като ято птици,
не пернати са обаче, а горещи любеници.
Пазвата ти се вълнува, като в мрежа, два шарана,
но шарани, ако бръкна, няма с' сигурност да 'фана... ...

mislitel

Poetry » Author's song

354

Тихото 🇧🇬

Тихото е нежно, цветно
и забулено е в тайна,
слънцето отгоре метна
свойта влюбена безкрайност.
Думите се будят рано, ...

zelenaradost

Poetry

259

Проявление 🇧🇬

даровитостта е друго
проявление на
любовта

rhymefan

Poetry

276

Любовта си отиде с теб 🇧🇬

Къде отиде всичката тази любов?
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...

HelenaKiss

Poetry » Love

280

Забрава 🇧🇬

Дали от болка аз пиша?
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...

Боромир_Благослав

Poetry » Love, Philosophical

285

Луна 🇧🇬

Съзерцавам тихо тишината.
Цветове танцуват във плътта.
Осъзнавам чувствата в душата.
Така се забавлявам с нощта.
Отвън всичко е като прозрачно. ...

krvelkov

Poetry » Love

303 1

На Любовта 🇧🇬

на Любовта се
осланят - на Който и
Бог да се кланят

rhymefan

Poetry » Philosophical

293

Пред прага на зимата 🇧🇬

ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...

Валери_Станков

Poetry

299 3 1

Не искам да се будя вече 🇧🇬

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

Patrizzia

Poetry

288 2 4

Прощално 🇧🇬

ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...

Валери_Станков

Poetry

409 2 1

Сезонът, в който те очаквам 🇧🇬

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...

yotovava

Poetry

338 3 7

Гнездо на болката 🇧🇬

ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...

Валери_Станков

Poetry

355 3 1

Средкосмично 🇧🇬

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...

Algol

Poetry » Landscape

401

Атомна поезия 🇧🇬

Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...

LyudmilaStoyanova

Poetry » Love, Philosophical

315 1

Дадох ти сърцето ми 🇧🇬

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...

Ivana_dzhermanska_official

Poetry » Love, Other

239

Снощи 🇧🇬

Снощи ядох,пих,
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...

байГецан

Poetry » Humorous

531 3

А тази вечер даже хич не ми се пише 🇧🇬

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Patrizzia

Poetry

231 2

Любовта, която не замлъква… 🇧🇬

Тя не вика. Не вика с глас.
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...

Kalia1117

Poetry » Love, Free verse

360

Вирнато носле 🇧🇬

Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...

Nivelina

Poetry » Humorous, Philosophical

398

От сърце 🇧🇬

Пак се усмихвам на кривото огледало!?
На това което поставих на място...
където на мен ми харесва е тогава ,Защо?
Изглеждам уморен, самотен, тъжен.
Знам...че не съм от тези, обичаните. ...

aap

Poetry

275 1 2

Изгубено бъдеще 🇧🇬

По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...

Ромашка

Poetry » Civic

449 7 7

Поколение сляпо 🇧🇬

Защо фалшив е светът!
И как фалшиво е всичко!
Сив и студен е денят,
бие сърцето самичко.
Идващ прелом ни е чужд ...

natiii

Poetry

213

След залез 🇧🇬

Ще ми бъде ли тъжно ако няма луна
и звезди на небето не греят?
Ако космосът ръсне над мен пепелта,
тъмнини, след която белеят?
Ще ми бъде ли тъжно ако северен студ ...

vega666

Poetry

442 13 16

Едно наум 🇧🇬

ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...

Валери_Станков

Poetry

396 4 5

Отвъд смълчаните скали 🇧🇬

Дори когато Листопада
започне да гърми!...
И Вятърът за бой се стяга –
отвъд смълчаните скали.
Какво като свистят куршуми ...

Ревов

Poetry » Love

352 1 1

Вид перпетуум мобиле 🇧🇬

Писателите са си и читатели.
Читателите са си и писатели.

Вълшук

Poetry

247

Случва се 🇧🇬

Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...

Miro_Кrastev

Poetry

315 1 2

Мечти и действителност 🇧🇬

Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...

Лесничея

Poetry » Free verse

452

Преди и след 🇧🇬

След тайнството, наречено рабеж...
дай , Боже, дойде време, беж!?
Стига сме се фукали, че оттук
тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.
Казваме не ,спим...но сме заспали!? ...

aap

Poetry

392 5 5

Poetry by contemporary authors

Откъс от роман, който никога няма да напиша 🇧🇬

Влакът за Варна 🇧🇬

Неподсладено 🇧🇬

Последното танго на Бертолучи 🇧🇬

Пази ме, съдбо моя, от пейзана 🇧🇬

Сила на духа 🇧🇬

Тролеймен 🇧🇬

Да се помага 🇧🇬

Две октави подранили спомени 🇧🇬

Сложните задачи 🇧🇬

Влюбени 🇧🇬

Скъпо ли е да те имам 🇧🇬

Тихото 🇧🇬

Проявление 🇧🇬

Любовта си отиде с теб 🇧🇬

Забрава 🇧🇬

Луна 🇧🇬

На Любовта 🇧🇬

Пред прага на зимата 🇧🇬

Не искам да се будя вече 🇧🇬

Прощално 🇧🇬

Сезонът, в който те очаквам 🇧🇬

Гнездо на болката 🇧🇬

Средкосмично 🇧🇬

Атомна поезия 🇧🇬

Дадох ти сърцето ми 🇧🇬

Снощи 🇧🇬

А тази вечер даже хич не ми се пише 🇧🇬

Любовта, която не замлъква… 🇧🇬

Вирнато носле 🇧🇬

От сърце 🇧🇬

Изгубено бъдеще 🇧🇬

Поколение сляпо 🇧🇬

След залез 🇧🇬

Едно наум 🇧🇬

Отвъд смълчаните скали 🇧🇬

Вид перпетуум мобиле 🇧🇬

Случва се 🇧🇬

Мечти и действителност 🇧🇬

Преди и след 🇧🇬

Queue