Познахме се. След толкова години.
И знаеш ли – не си се променил.
Очите ти – дълбоки, тъмносини,
усмивката дори не си сменил.
И аз не съм се променила, значи? ...
Седемстотин и тридесет дни, в които животът ме научи да живея с липсата така, сякаш никога не е била там.
Да се усмихвам убедително.
Да отговарям с „добре съм“, когато отвътре всичко крещеше точно обратното.
Хората казват, че времето лекува.
Не е вярно. ...
Влакът спря на гарата в пет сутринта,
парата се смеси със утринната мъгла.
Стените са надупчени, гарата е без таван,
от целия полк се завърна само един Иван.
Той хвърли шинела, тежък от барут и кал, ...
Мразя те и те кълна, че точно мен избра,
имаше хиляди, но мене пръв съзря.
Ловец пред плячката не спира,
а момче не жали жената, дето избира.
Но тя се мъчи, мъча се и аз, и всички те - ...
Когато сърцето прикипи от любов,
небето прилива в шепите сини,
всяка звезда е разцъфнал покров
над тихи пътеки от лунни рубини.
Тогава реките напускат брега си, ...
От тия съм дето уж стихове пишат,
а после ги губят из прашния диск
на някой компютър и само въздишат,
че думите в рими превръщат се в пясък.
А колко метафори, строфи, куплети, ...
Посветено на моя съпруг
Шестдесет свещи днес ще заблестят
пламъците им ще изписват в ред
младост, деца, успехи като в куплет.
Цял един живот-трепет на пламъка от свещ. ...
Поп Харитон
Един монах расото някога захвърли,
с другари верни в борба се хвърли.
Против турската тирания водеше борба,
с душманите на народа му с оръжие в ръка. ...
Проблеми на израстването
В магнетичния поглед на Асен виждам сърце
с проекция от пламтящия Дух на Асеневци -
той пое отговорността, не за да краде,
а да ликвидира мизерните Бойкови заплати и пенсии. ...
Един проект - със руски знамена!
И цяла зала пълна с умни хора.
Огромна зала, с видеостена.
На нея Мунчо се ръкува… с Вова!
На него тази близост му е ген: ...
Огънят лекува — тихо, без слова,
прегръща мрака с топлата си длан.
В искрите му се ражда светлина,
а болката се стапя като плам.
Когато вятърът душата къса ...
Животът ми? В бохча надве-натри
побира се. А куфарите – празни.
Пари не скътах, вещ не ме поблазни,
стих, песен, откачалки за сестри...
И стига ми. Което тлен е – тлен е ...
Велислава Петрова-стерилизация в костюм на Талейран!
🇧🇬
Получихме си външен министър нов, обигран,
с вируси на дипломатичното поле ще блесне!
Да ни е честит в пола тоя Метерних, Талейран,
ще преуспее в МВнР със сертификати чудесни!
Живяхме в мрак без писмен знак и слово
и бяхме сляп, без азбука народ.
С будителите и с начало ново
книжовността ни даде нов живот.
Те с Прометеевския буен пламък ...
Отронени от май по градските тротоари,
на валма̀ се търкалят все още цветчета.
Маргаритки прескачат с главици оградите.
Юни се люлее в короната на черешата.
Под сянката шарена наднича лятото – ...
Денят се буди с дъх на обещание,
прострял криле над тихите мечти.
Не е нужно чудо или заклинание –
а само огън, който в теб пламти.
Разгърни дланта си, приеми небето, ...
В градината на дните ми поникват
и рози нежни, и бодливи тръни –
едните с хубост крехка ме усмихват,
а другите ме милват чак до рани.
Дали ще съм лале или иглика – ...
Свърши се комедията — паднаха маските тихо,
сцената празна остана под бледото късно небе.
Смехът се разпиля като прах по старите стихове,
а думите — остри и голи — останаха в мен и в теб.
Аплодисментите стихнаха някъде зад завесите, ...
Тъкачът на пламък
Не се страхувам от димящата пепел —
тя само кожа е, която духът съблича.
Огънят не е край, а мълчалив свидетел,
който живот в тъмните нишки вплита. ...
Резултатът от общуването ми с Меta AI - (сиреч - Мета Изкуствен интелект) - на тема „Парѝ и съвест“ - със знанието и съгласието на Меta AI - следната рима да се постне и с голяма благодарност към него - (Меta AI) - и към идеите, които той генерира и които предизвикват и вдъхновяват:
Ако беше съвестт ...
Зовът на Дивото
Цъкни майна дистанционното,
да видим,как Тръмп се хитро усмихва
и заедно с Путин с пръсти върху бутоните
принуждават света,смирен да притихва. ...
Вече не тъгувам, изморих се от това,
гледам напред, чувствам свобода.
Вече знам хитрите ти игри,
след тях всичко горчи.
Няма да се хвана пак в този капан, ...
Празнуваха. Пияни са и спят.
Или не спят, защото са преяли.
Щом агнето е жертвено го гали,
за сетен път преситеният свят.
Седя и пиша. Мъничко съм крива. ...
От един общ корен, едно стъбло,
Различни клони са твоята, моята вяра.
Когато помагаха, тези ръце нямаха цвят,
Твоето благоденствие бе добре-дошло.
Когато към теб - протяга ги сякаш Звярът. ...