Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Изгрей, моя дъждовнице 🇧🇬

Изгрей, моя дъждовнице,
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице, ...

Несъвместимият

Poetry » Love

477 2

Рисувам... 🇧🇬

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...

ГерганаМаринова

Poetry

288 2 5

Но аз съм друга 🇧🇬

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Patrizzia

Poetry

229 2

По пътя за Пирдоп и за Клисура 🇧🇬

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...

Ревов

Poetry

402

Ретроспект 🇧🇬

I. Цар – месияр
За да изчудотворствува с дни 800,
„Величеството“ ги разпредели на квоти.
От мисията си народоспасителна
прескромно задели ...

Вълшук

Poetry

439

Летен спомен 🇧🇬

По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...

terita

Poetry » Landscape

475 5 9

Некролог за две игли в минор 🇧🇬

Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...

argonyk

Poetry

383 3 2

На... N 🇧🇬

Никога не знаеше, че те обичаме
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...

BiberceMuharemi

Poetry

301

Птици 🇧🇬

Толкова красиви са,
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...

Краса_Теофила

Poetry » Landscape

263 2

Аз гледам към небето, нависоко 🇧🇬

С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...

Patrizzia

Poetry

223 2

Опитах 🇧🇬

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Miro_Кrastev

Poetry

276

Шега 🇧🇬

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...

Лютиче

Poetry

769 2

Български за начинаещи 🇧🇬

На Б.
Започна да ми писва вече, знаеш ли?
Повторих ти го, че и дваж, и триж.
Разбираш български, за начинаещи.
По пътя свой със здраве да вървиш. ...

Patrizzia

Poetry » Other

302 1 2

Пияници 🇧🇬

И пием, и пеем под тежката сива
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...

Orkin

Poetry » Civic

359

Гара Живот 🇧🇬

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

498 3 2

Дъжд на промоция 🇧🇬

Днес вали пресен дъжд – на промоция,
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...

Яна_Славянска

Poetry » Landscape

386

На прага на есента 🇧🇬

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

333

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...

yotovava

Poetry

306 7 6

Вали 🇧🇬

Кога загубихме пъпа си, българи!?
И защо толкова лесно предадохме миналото?
И за какво се кланяме на чуждите...
за имане, пълно със зло. Тъмница...
Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!? ...

aap

Poetry

280 3 3

Рисувай бели ангели... 🇧🇬

Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото, ...

Patrizzia

Poetry » Love

328 2 3

Жалко, че сме свидетели 🇧🇬

Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...

valiordanov

Poetry

367 2

Сезоните в женската съдба 🇧🇬

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

304 5 2

Епилог 🇧🇬

Миг на споделяне. В погледа дишаща
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...

Несъвместимият

Poetry » Love

407 4

Есен в шарени завивки 🇧🇬

Прибира лятото горещите си дни
и есента пристига с тихи стъпки.
Дихания на кестени и цветни глъбини
по тротоарите рисуват с нежни багри.
Листата пак танцуват в своя златен дъжд ...

Nassko76

Poetry » Landscape

618 4 8

Търся те 🇧🇬

На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...

П.Петров

Poetry » Landscape

309

Да те обичам... 🇧🇬

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...

ГерганаМаринова

Poetry

356 3 5

Есенна антигравитация 🇧🇬

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...

AirDreamer

Poetry » Landscape, Philosophical

296

Различен 🇧🇬

Ето го него убийствен, прекрасен
днес той не е същият, а толкова страстен.
Затваря вратата, излиза от вкъщи
и за да впечатлява не ще се усмихва, а мръщи.
Накипрен, наконтен забравил какъв беше ...

Петяя

Poetry

299 1

Драскотина 🇧🇬

ДРАСКОТИНА
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...

Валери_Станков

Poetry

345 2 1

Бащина философия 🇧🇬

„Живей на късмет, сине,
на всичко издържай.
И дето дойде,
там го вържи!“

Вълшук

Poetry

264

Калинке-малинке 🇧🇬

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

308

Знаци на любовта 🇧🇬

Знаци на любов
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...

Лесничея

Poetry » Free verse

347 3

За всяка следваща 🇧🇬

Взех си
бойният дух
и стрелите.
Салют
за твоите следващи, ...

honesty

Poetry » Other

280

Октомври 🇧🇬

Заглъхна песента на птиците,
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

384 3 2

Нощни фенерчета 🇧🇬

Със сетивата усещам,
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...

Краса_Теофила

Poetry » Free verse

273 1

Есен 🇧🇬

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.
Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте — ...

gurhito

Poetry » Landscape

352

Когато 🇧🇬

Когато
Когато някой ден ще си отида
след мене ще остане ли следа?
Надявам се да бъдат моите книги,
и стиховете-моята душа! ...

gogata622

Poetry » Love

302 3 2

Дъждовналюбов 🇧🇬

Дъждовна любов
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...

tolumbichka

Poetry » Love

318

Когато баба приказки тъче.... 🇧🇬

В скута бабин вечер тихо сядам,
а на огнището кротко къкри котле
и картини чудни с нея изживявам
от вълшебни приказки в мечтани светове.
Разказва баба ми за самодиви и юнаци, ...

Nassko76

Poetry » Other

507 3 10

Мъгла 🇧🇬

като в сънлива мечта…
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...

MaimunMaimunev

Poetry » Free verse

369 1

Poetry by contemporary authors

Изгрей, моя дъждовнице 🇧🇬

Рисувам... 🇧🇬

Но аз съм друга 🇧🇬

По пътя за Пирдоп и за Клисура 🇧🇬

Ретроспект 🇧🇬

Летен спомен 🇧🇬

Некролог за две игли в минор 🇧🇬

На... N 🇧🇬

Птици 🇧🇬

Аз гледам към небето, нависоко 🇧🇬

Опитах 🇧🇬

Шега 🇧🇬

Български за начинаещи 🇧🇬

Пияници 🇧🇬

Гара Живот 🇧🇬

Дъжд на промоция 🇧🇬

На прага на есента 🇧🇬

Писмо от Рая 🇧🇬

Вали 🇧🇬

Рисувай бели ангели... 🇧🇬

Жалко, че сме свидетели 🇧🇬

Сезоните в женската съдба 🇧🇬

Епилог 🇧🇬

Есен в шарени завивки 🇧🇬

Търся те 🇧🇬

Да те обичам... 🇧🇬

Есенна антигравитация 🇧🇬

Различен 🇧🇬

Драскотина 🇧🇬

Бащина философия 🇧🇬

Калинке-малинке 🇧🇬

Знаци на любовта 🇧🇬

За всяка следваща 🇧🇬

Октомври 🇧🇬

Нощни фенерчета 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Дъждовналюбов 🇧🇬

Когато баба приказки тъче.... 🇧🇬

Мъгла 🇧🇬

Queue