Ставаш, гримираш се, бързаш,
пиеш горещо кафе и излиташ.
Шофираш, изгрева забелязваш,
анализираш, че даже планираш.
Пристигаш, работиш, себе си лъжеш- ...
Издраха те нащърбените тръни –
наследници на хиляди вини,
и с пламнали в условности очи,
пристъпваш ти самотна през съня ми.
Сърцето ти безкрайно дълго плака, ...
Стиснахме си ръцете, направихме договор.
Аз не съм огънят, когото търсиш.
Ти не си скалата, на която мога да се опра.
Направихме избор да се обичаме, макар и за малко.
Да намерим утеха от откъснатото човечество на случващия се живот. ...
Бръмчи харемът повече от кошер,
че готвят се ханъмите за бунт.
Девизът е – ,,Тъй повече не може!“
и бой изяде главният евнух.
Султанът тук година не припари. ...
Нищо със себе си няма да взема,
щом тръгна по черния, сетен предел.
Ни слава, ни дом, ни корона от време,
ни камък, ни злато, ни земен дял.
Ще тръгна без име, без плът, без одежда, ...
Мокрите ти гащички, уви,
не са следствие на моя чар...
Даже и за мен не мислиш ти,
или, въобще, за мъж, креватен звяр...
Просто чух те, плю на общината, ...
Обичам те без спирки и препятствия,
без сложни, многолистни пируети
и миговете са килим от щастия,
където минеш, после всичко свети.
Срез гъстите житейски безразличия ...
Едно среднощно пролетно небе
изплаква цялата си мъка земна,
а впрягът на небесните коне
пречупва с ярост стремената медни.
… и чак ми иде да заплача с глас, ...
За теб, любов, са тези редове –
ти си мъжът на моето сърце.
В очите ти, щом тихо погледна,
откривам дом за моята душа.
Характерът ми – бурен и сложен – ...
[Verse 1]
Да, този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...
Навън тъй ярко слънчицето свети
и думите разглезено край мен
промъркват тихо пролетни сонети,
блести снегът. Прекрасен зимен ден.
Прегърнал нежно сребърната лира, ...
Когато Бог е сътворил жената
взел нежността от ангелско крило,
в очите ѝ положил светлината,
създал я от Адамово ребро.
Могъщество ѝ дал от боговете ...
Сърцето ми ридае за нежност.
Ти си полъхът на искреност.
Искам да докосна устните ти, да усетя коприненото ти тяло по кожата ми.
Ревнувам те от вятъра.
Сливаш се с мойте капки от дъжд, но остави да съм пленена от любов. ...
Пия двойно кафето и почвам да тичам,
трудностите предизвикателство наричам.
Него като подарък от съдбата аз опаковам,
като безценна възможност го разопаковам.
А тя, съдбата, е щедра към мене, ...
Мъркаш във прегръдките ми котешки
скрила ноктите и зъбки остри.
С устни ме целуваш (всичко можещи...)
обещавайки ми много страсти нощни...
Погледът ти е от мед и шоколад ...
Защо да говоря за туй в сърцето?
Защо да знаеш колко боли?
Събуждам се, ставам и минава деня,
А вечер си вземам по малко от теб.
Този наш кръговрат е безкраен, ...
Сълзата взех от догорели утрини,
сълза на самота или на болка.
В нощта се крие тайнството на утрото,
но колко ли ще се проточи, колко?
В нощта ни дебнат спомени несвързани, ...
Понесоха ме вихрите, които
не водят ни до мене, ни до теб и
сред снежен вихър бъдното е скрито,
в сегашното се раждат дните слепи
и лутат се безпомощно в тревите, ...