Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Есента ми каза: – Hello, boy! 🇧🇬

EСЕНТА МИ КАЗА HELLO, BOY!
... есента по късо панталонче
и със жълта блузка от ликра
пийна водка с мен – едно патронче,
и за спомен сетне го прибра, ...

Валери_Станков

Poetry

311 2 1

Пътека към зимата 🇧🇬

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...

yotovava

Poetry

454 4 5

Ако трябва 🇧🇬

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...

Patrizzia

Poetry

273 1 2

Да ме събужда твоята Любов 🇧🇬

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...

Валери_Станков

Poetry » Love

248 3 1

И приказка – след мене да остане 🇧🇬

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Patrizzia

Poetry

321 1

Онеправдани 🇧🇬

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...

krasio0109

Poetry

241

Идеалният си търси идеалната 🇧🇬

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...

mislitel

Poetry » Parody

407 6

Нима сте прокопсали 🇧🇬

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...

valiordanov

Poetry

486 1 4

Смъртта 🇧🇬

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...

Orkin

Poetry » Philosophical

368 2 2

Есенно 🇧🇬

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

551 3 12

Постигнатото 🇧🇬

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда

rhymefan

Poetry

336

Kърпикожуси тихичко кълнят... 🇧🇬

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Patrizzia

Poetry » Love

242

Момчетата, с които остарях 🇧🇬

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...

Валери_Станков

Poetry

285 6 2

Мостът 🇧🇬

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...

yotovava

Poetry

399 6 8

(?) 🇧🇬

Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая, ...

vega666

Poetry

400 14 7

Въпроси, въпроси 🇧🇬

Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...

aap

Poetry

464 7 5

За теб - най-обична и свята ... 🇧🇬

...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ... ...

dorageorg

Poetry » Other

502 10 16

* * * 🇧🇬

ПИТАМ ТЕ, КАКВО ЛИ ИСКАШ ДА ТИ БЪДА?
Искаш да ти бъда животворен извор.
Пиеш ли от мене, да съм ти присъда,
жажда утолиш ли, да съм като изгрев,
дето се подава след потайна доба... ...

Eleya

Poetry

291 1

Лъжи в хармония 🇧🇬

Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията, ...

kemkama

Poetry » Love

376 2

Той е септември 🇧🇬

Той е септември, с чувства е смесени.
Сутрин е смръщен. Следобед пък юли е
с парещо слънце, макар да е есенно.
Често му съхнат сълзички по скулите..
Хладно прегръща, но топло обича. ...

ДИС

Poetry

459 7 10

Приказка от баба за принцеса Ванеса 🇧🇬

Имало е някога принцеса
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

456 4 4

Ти ще си причина 🇧🇬

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...

Лютиче

Poetry

413 2

Будителите на заспал народ 🇧🇬

На празника да споменем отново
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...

Огнян_Железов

Poetry » Civic

393 1 2

Свършва лятото 🇧🇬

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...

M1234567891

Poetry

654 8 20

Усмихвам се 🇧🇬

Усмихвам се, защото съм щастлива.
Щастлива съм, защото те обичам.
Обичам те, защото ме обичаш всеотдайно.
Обичаш ме, защото се усмихвам.

Петяя

Poetry

486 2

Есен 🇧🇬

В равноденствието компаса
да сверим на запад с нагласа.
На Стамболов да опазим урока,
че е неправилна изток посока.
В криза лесно се влиза, ...

Стефанин

Poetry » Epigrams

429

Писмо от селския хоремаг 🇧🇬

ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...

Валери_Станков

Poetry

382 5 5

Кърпя рани 🇧🇬

Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...

KrasimirJekov

Poetry » Love

304

Позиция на гледна точка 🇧🇬

"Не питайте,какво страната
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...

krasio0109

Poetry

202

Имам точно една цигара време 🇧🇬

С удоволствие ще те дочакам
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...

Stew_Carrey

Poetry

359 2

Четирите сезона на Бони 🇧🇬

ЗИМА
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...

gurhito

Poetry » Eastern forms

276

Щом като не съм река 🇧🇬

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега, ...

Ревов

Poetry

284

Под пръстите на есенния дъжд 🇧🇬

Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...

ИнаКалина

Poetry

616 11 20

Един от празниците на доброто 🇧🇬

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...

Довереница

Poetry » Civic

489 6 7

Все така върти сезони календарът отънял 🇧🇬

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...

Patrizzia

Poetry

418 4 10

Списък за пазар 🇧🇬

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...

yotovava

Poetry

397 5 4

Раница от фронта 🇧🇬

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

653 6 20

Вземам си Луната 🇧🇬

Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане ...

honesty

Poetry » Love

295

Обикнах тишината 🇧🇬

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Philosophical

341 2 8

Погледнахте ли в моите очи? 🇧🇬

ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...

Валери_Станков

Poetry

262 2 1

Poetry by contemporary authors

Есента ми каза: – Hello, boy! 🇧🇬

Пътека към зимата 🇧🇬

Ако трябва 🇧🇬

Да ме събужда твоята Любов 🇧🇬

И приказка – след мене да остане 🇧🇬

Онеправдани 🇧🇬

Идеалният си търси идеалната 🇧🇬

Нима сте прокопсали 🇧🇬

Смъртта 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Постигнатото 🇧🇬

Kърпикожуси тихичко кълнят... 🇧🇬

Момчетата, с които остарях 🇧🇬

Мостът 🇧🇬

(?) 🇧🇬

Въпроси, въпроси 🇧🇬

За теб - най-обична и свята ... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Лъжи в хармония 🇧🇬

Той е септември 🇧🇬

Приказка от баба за принцеса Ванеса 🇧🇬

Ти ще си причина 🇧🇬

Будителите на заспал народ 🇧🇬

Свършва лятото 🇧🇬

Усмихвам се 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Писмо от селския хоремаг 🇧🇬

Кърпя рани 🇧🇬

Позиция на гледна точка 🇧🇬

Имам точно една цигара време 🇧🇬

Четирите сезона на Бони 🇧🇬

Щом като не съм река 🇧🇬

Под пръстите на есенния дъжд 🇧🇬

Един от празниците на доброто 🇧🇬

Все така върти сезони календарът отънял 🇧🇬

Списък за пазар 🇧🇬

Раница от фронта 🇧🇬

Вземам си Луната 🇧🇬

Обикнах тишината 🇧🇬

Погледнахте ли в моите очи? 🇧🇬

Queue