Дори когато небето пада върху мен и светът губи цветове, надеждата ме води към утрото
🇧🇬
Кой не е вървял през мрак безкраен,
с наведена глава и поглед уморен,
когато всяка крачка е била отчаяние,
а денят е тежал като камък върху мен?
Кой не е усещал как небето се пропуква, ...
Не сме само миг под небето безкрайно,
не сме само прах по пътя на деня.
Във всяка усмивка, подадена случайно,
оставяме частица от своята душа.
След нас остават не злато и корони, ...
НАПИШИ ЛЮБОВТА РАЗНОЦВЕТНО
Мракът с плаща си син покрай мен прелетя
и в очите ми празни сниши се.
Тлее в мене отдавна притихнал вулкан,
чийто кратер е спрял да въздиша. ...
Тя носи в себе си път извървян,
не лек и не прав, а истински нежен,
със стъпки, оставили тих отпечатък —
на сила, която не се е предала безбрежно.
Когато е трябвало — ставала е стена, ...
Липсваше ли ми, ''Откровения'' през тези две години...
Или Егото на ''творец'', пак напира да се изяви -
да пиша с рими и без рими. Запрях озъбените мои гадини -
на пържолена диета ги поставих, додето им се изясни.
И ето... аз пак съм тук. Заварих сайта променен. ...
Безсънието липово омая
душата ми... и вече съм пчела.
Цветчетата поименно ги зная,
не помня друга и да съм била.
Забравих го... изтрих от паметта си, ...
Когато си отиде скъп човек,
светът утихва в сива празнота.
И всеки час се ниже сякаш век,
а в ъглите се спуска самота.
Но в тази тишина пулсира зов – ...
Годините неусетно минават
и косите бавно побеляват.
Спомени във своя дневник записвам
и в красива песен ги описвам.
Редят се в ноти преживените дни, ...
Понякога добре е да си тръгнеш...
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!
Наясно си - едва ли ще се върнеш ...
Нашият вид вярва в следното твърдение - хората се раждат и умират сами. Само по себе си това е безумно. Научно и фактически грешно. Коя съм аз обаче да съдя? Всъщност хората вярваме, следваме и проповядваме доста по-безумни неща.
Ето, например, аз повярвах, че той може да е Човекът.
Беше лято. Слънч ...
Когато отстъпим до белият лист
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...
Безизходността е благословия. В най-сложните избори, където всички са готови да се откажат, се крият най-гениалните решения. Простите и леки избори, социално приемливи подходи са леки, подхлъзващи духа и с много загуби и разочарования.Най-голям растеж има в трудните за развързване възли на съдбата, ...
(Дигитален монолог)
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва
и в нов алгоритъм дигитално звучи. ...
В подлеза слизам по стълба напукана цяла,
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...
Тиха е нощта... а звездите бледнеят.
Щурците невинно мълчат...
Цигулка на тъжен самотник
напомня, че не всичко е игра.
Сънят е убежище на кошмари... ...
Старите вещи
Сега продавате на майка и баща вещите,
на хора непознати за някакви пари.
Вразумете се хора осъзнайте грешките,
с тях вие сте израсли ,те са на рода ви нали! ...
Не се посреща лесно старостта –
навярно идва с приказна каляска,
с изгубена обувка. За беда
все още мислиш, че си Пепеляшка.
От принца е останал само кон, ...
Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.
Ти някъде в мъглата се изгуби, ...
Бяла роза - като булка на сватба,
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...
(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...
Неспирно да ме изпиваш нужда
имаш и злото за тебе е призвание.
Отсега моята съдба ще ти е чужда
и ще стоиш от мене на разстояние.
Ще те прокудя някъде далече там, ...
Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...
Главата ми претъпкана бе-в нея смут.
Сърцето ми кървеше еднолично,
през Август бях пронизван аз от студ,
съществото ми ридаеше на глас,себично.
Ръцете си издигах,като от ковчег, ...