И така:всеки по своите пътеки...
Притчата с "Осанна" не е всекиму.
Ей,хора!Нетърпелива е охотата.
Късно е за нова и лесна Голгота...
Бленувайте,не е дошло времето... ...
ЗАЧЕРКНАТА МОЛИТВА
Аз вече съм наясно с този свят.
Приех го – и отказвам да му вярвам.
Реди ми хляб, две риби за обяд! –
и ги краде! – по-хищен и от гарван. ...
Над мене слънцето ми се усмихва
защо ли е избрало точно мен.
А облакът до него спира и притихва,
очаквам аз лъчите ти всеки божи ден.
За жалост лятото изтича, преминава, ...
КОГАТО ТРАКА ЩЪРКЕЛЪТ НА СНЯГ
... щурчето вече скъса седма струна,
забравен щъркел сви в блатата крак,
из нивите с дрипясала ластуна
парцали мъкне есенният мрак, ...
Мигът заплува в слънчевата пяна
на влюбения септемврийски ден,
най-къдравия миг избухна рано,
решил да сподели възторга с мен.
Когато ни е хубаво, когато, ...
*(както прецакваШ договор) в облаците чисти от вода
с горда съвест българска
бодър пак аз под тих шепот в невидимата сила
на близнак въздушен
ангел прозрачен вятър ...
Не е ли днес по-жив от всякога
животът, истински до болка чак -
многолик и тъй разнообразен,
ту усмихнат е ту - зъл и мрачен ...
Учим - но не, както преди, жалко, ...
Времето е най-ценното в живота,
то се дава на човек от Господ Бог, съдба.
Човек се ражда и часовника тик-така,
започва и завършва живота му на света.
За жалост много хора не оценяват това, ...
В есенните джобове на дните
ставам някак си, все повече твоя.
Ръчкам съмнения... гоня мъглите
и откривам приятел в покоя.
Светлината се сменя с нюанси ...
ПОДПИСАНО С ПОКАЗАЛЕЦ
... болят ме няколко неща, сред тях най-първо е душата –
бях ли добър съпруг, баща? – щурак без работа и плата,
нима за черни дни спестих? – не беше джобът ми бездънен,
ще си платя ли с тоя стих, щом пътят вдън земи потъне? – ...
Кой,как отслабнал,негова си му работа,
по-важното за всички ни е ефекта-
да спре напористо угояване
и да се види нагледно,на практика,
че някой истински се е стреснал. ...
„Всеки сън на детето е като нестинарски танц — невидим ритуал за бъдещето.“ Авторът
Скриха се те — последните
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката ...
Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига, ...
До вчера беше моя изненада
и моето пристанище, и гара.
А днеска оковал си ме на клада.
От пламъка й паля си цигара.
Признаваш, че съм върла чародейка. ...