Морето е тихо... и толкова синьо
в прегръдка с небесния свод.
Чайка прелита - крилете венчило...
предрича им вечен живот.
Миг на покой, подарък от времето, ...
Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...
Три бидона с пет стотинки влача от мазе на Марс,
въжен мост, строен от инки, издържа на този фарс.
Банката ги разтовари, изброи ги вещ щангист,
прясно евро имам, па́ри, вече съм евротурист.
Триста килограма „юро“ друсам в талашитен бус, ...
Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ѝ да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих ...
Не е ли дадено на всеки свише,
да живее щастливо, в свят мирен...
Ала дали би могъл да си щастлив
днес - епидемии какви, войни...
Но, поне малки радости да имаш, ...
Махалото на Фуко неуморно чертае
следите съдбовни по белия лист.
И мъки, и щастие вае, дълбае,
проправя неуморно пътя ни чист.
Каквото било е, ще бъде отново, ...
Не стига до никъде но си върви
часовникът. Живи са още,
в душата ми люляци, меки треви
и славей – с рефрен полунощен,
възпял я в красивите сънища блян, ...
Вървя, а пътят е илюзия във нищото,
единствено едно е ясно – няма връщане!
По него изкушава ме излишното,
а важното... жадува за прегръщане...
Но колко рядко за това се сещам... ...
Виждам себе си в теб.
Онази щастливата, вярваща в доброто.
Онази нещастната, убита от живота.
Но знаеш ли преборих злото.
За туй не казвай, че не можеш. ...
Егото... досадният просяк с вечните нужди,
е щастливо да взема, каквото е нужно.
С всякакви способи флиртува, старае се...
заблуждава сърцето... с гордоста си играе.
Любовта му, е някак подопечно далечна. ...
Виж тъгата в очите ми – взор на сърна,
как навежда надолу клепачи омайни.
Виж леда между нас – непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни и истински тайни.
Виж копнежа в сърцето – въпроси и знак, ...
Уж кръстена съм. Слаба и могъща,
преглътнах сто горчилки, ща не ща,
крилете – две – едното за нощта,
а другото – насън да те прегръща.
Уж кръстена съм. Никога не млъква ...
Зад всяка своя дума съм стаена,
зад точицата мъничка се скрих,
перо от сова, недописан стих,
сърце едно – с размери на Вселена.
В куплетите ми лирата замлъква ...
Когато зажужат в главата мисли,
когато нароят се до безброй
и звукът безспирен те подтисне,
и малкото прогрес умре в застой.
На себе си щом станеш нетърпим ...
Аз съм "Ла", изтребител. И моторът ми форсиран
ръмжи със ярост злокобна.
Ние сме много - и жътвата ни ще е обилна.
Е, къде е фрицът прокобен?
Ето, летят.... И моторът ми веднага изрева. ...
Този опит за стихотворение направих, когато бях на 14 или на 15 години.
Сега го показвам след много фина “козметика“.
Шляпам, шляпам в кишата на февруари.
Капчуците плачат, плача и аз -
от баща си вчера ядох шамари, ...
Стъпките отекват бавно във водата,
на живота стъпваме отгоре с краката.
Дъждът се рони и покрива ни с емоции и страсти,
на своите бездънни желания ставаме подвластни.
Царуваме, пилеем смъртните си дни във нищета ...