Човек е осъден да бъде свободен.
Жан-Пол Сартр
Не съм аз ситуиран в клетка,
нито крилата ми от някого са отстранени.
Свободата ме е хванала във здрава плетка - ...
Вървях, вървях, вървях, вървях…
Разбрах, че пътят труден е - не спрях.
Е, колко пъти падах, не разбрах,
Мечтите ме издигаха - успях.
Един щастлив живот си изживях, ...
Здравей, Умора! Отново си в деня ми!
Никак не обичам да те има...
Завземаш бързо тялото, ума ми,
а идваш толкова незабележима.
Стъпваш тихо, дори на пръсти ...
България… не случи на копейки,
заслужиха от еврото шамар!
И… президентът боцна си жалейки
пред своя задграничен господар.
Опита с референдум да ни бави, ...
Разбъркват се късметчетата в кош
и някак си спокоен е човекът.
Изпращам есемес със: "Лека нощ!"
и отговора получавам: "Лека!!!"
Така заспивам аз накрай света, ...
Ще си отида без да съм си тръгвала,
то май отдавна тук не съм била.
От вчерашните вестници на ъгъла
ще си съшия дрипави крила.
Сърцето – въгленчето неизстинало ...
Следите първи по снега бродирах
и странно чувство в мен изгря –
Сякаш девственост отнемах
превръщайки момиче във жена.
Огледах се. Наистина бях пръв. ...
В света, в който често минаваме бързо,
в света, в който сенки безплътни владеят,
доброто сияе в очите ни дръзки,
в сърцата ни тихо доверие грее.
Усмивката, жестът, искрата в очите, ...
Дали ще има кой да ме оплаче
и с думите от моя следващ стих
с размах да скъса гърлото на здрача,
за да остане дяволският щрих,
след който се разплаква тишината, ...
Любовта ми сега е толкова тиха,
с върха на пръстите докосвам тишината.
В миглите ми пърха топъл полъх
от неродена още кротка нежност.
Къде отиваш, моя сладка прелест, ...
Цял ден се усмихваш и цял ден се гърчиш отвътре
Сърцето ти се пука и плисва
По усмихнатото ти лице се разтича
Още повече се усмихваш..
Свободен си само когато се раждаш. ...
Родена в махала на Родопа планина,
от силна родопчанка, закърмена с песента.
С рождено име Фейме като млада мома
захвърля забрадката с думите: "Аз съм българка!"
Не я разбраха тогава майка и баща, ...
И от въздишка ангелска по-бял е,
снегът навън – тъй нелюбим преди.
Превърнал е града ни в храм сакрален,
разчита вятър птичите следи,
поет невидим плакал и изпял е ...
Здравей, гняв! Къде беше толкова време?
Вярно... аз не те пусках навън...
И затова никога не идваше навреме,
усещах те само насън...
Стисках зъби и много болеше, ...
Късна зима, тиха като сън,
Стъпки в снега и дъх студен навън,
Сиви облаци по ниските неба,
А градът заспал е в тънка светлина.
Вятърът рисува знаци по стъкло, ...
Погледнах в очите ти и видях тъга.
Ти ми се усмихна.
Но очите ти ме гледаха не като преди.
Преди...Проста дума със сложно значение.
Преди, когато щастието беше там. ...
В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...
В съня си срещам се с робот на пътя,
напредва с двата си метални крака,
поглежда ме, към мен пристъпя
и питам се какво ме чака.
А вече и коли се движат без шофьор ...
Избухваме, сърдим се, но имаме мечти,
децата да са уравновесени още на три.
Имаме самочувствие, че възпитаваме "без грешки",
за да могат да придобиват качества "човешки".
Тъкмо проходили да са мили, добри, ...
Всеки ден тръпна — като свещ пред икона,
в очакване тихо на твоята сянка.
Сърцето ми будно брои секундите,
докато времето бавно се спуска по рамото.
Душата тръпне за топла целувка, ...
Цвърчат, разказват приказките стари,
че песничка не знаят ни една,
врабците. В посребрените върхари
как вързал вятър люлка за луна,
свалил звезди, комети, метеори, ...
https://www.youtube.com/watch?v=ebxbMHY7oZA
Боже, вие ми се свят от този свят...,
ние плюем, те пък хищно грабят,
сделка бил животът, ако си богат –
много се съмнявам, че сме братя! ...