Poetry by contemporary authors
Помощник 🇧🇬
и затича се към вкъщи,
но от бързане забрави
рестото и пак се връща.
Взел парите, пак се стрелна ...
Спомен 🇧🇬
стоя - като пред фатална яма.
Не смея с мрежа в нея да ловя -
там няма да намеря мряна...
Дали окъпана във злато риба? ...
65 квадрата 🇧🇬
шейсет и пет квадрата храм
на моята велика тишина.
Вселената на гости ще поканя,
тъй както съм умислен сам. ...
Пролетна награда 🇧🇬
след най-зимния ден,
ведра, свежа и млада
и духът окрилен.
Пролетта е подарък ...
Пауза 🇧🇬
Да се огледаме, преди да продължим.
Да намерим отговори скришни.
Накъде забързани вървим?
Кого обичаме и кой ли ни обича? ...
Очакваме да духне топъл вятър 🇧🇬
отрано през прозорците наднича,
светът край нас се буди окрилен,
готов да сътворява и обича.
Очакваме да духне топъл вятър, ...
Мравките 🇧🇬
а отдолу чуден свят-
бягат всички в пълен мрак
през тунела непознат.
Мравките безчет красиви, ...
Регенерация 🇧🇬
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...
Чаената роза на художника 🇧🇬
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...
Някога 🇧🇬
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...
Искам да бъда твоя герой 🇧🇬
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...
Скитничка – (Тоде Илиевски, Р.С.Македониja) 🇲🇰
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...
Живот задкулисен... 🇧🇬
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...
Това ми стига 🇧🇬
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...
Денят е чудно нов 🇧🇬
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...
Приземяване 🇧🇬
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...
Еволюцията на Наталия 🇧🇬
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...
Инверсия 🇧🇬
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...
Мечтание 🇧🇬
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...
Топлина 🇧🇬
изпотени стъкла.
Вън студ, скреж, мраз,
вътре топлина.
Аз, ти, прегърнати, ...
Само ти 🇧🇬
[Куплет 1]
На прозореца — две сенки трептят,
а стаята диша като рана.
Дори да се изгубя в собствените си отражения, ...
Любовта ми е художник твой 🇧🇬
и в мисълта добавя всеки миг
това, което нежността жадува -
усмихнатият и прекрасен лик.
Картините за теб са живи, всъщност ...
Истината след дъжда 🇧🇬
далеч от всяка празнота -
все кошници с безкрай позьорство
и денкове от суета.
И суетата се задава ...
Живот 🇧🇬
а времето капе като майски дъжд,
аз питам живота - без вик, без пламък:
живях ли аз, или бях само дъх?
Вървях през години, пътник без име, ...