И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...
Печен хляб
Очи не ми трябват, за да те усетя около мен.
Докосването ти е като допира на нежен плат.
Връхлиташ ме като спомен за детския дом.
Ти си печен хляб. ...
Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...
Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...
Толкова вълнуваща и страстна
е всяка наша среща под звездите!
Забравям, че била съм и нещастна
и неспособна да обичам дните.
В очите няма болка, нито тайни, ...
Усмивки различни вятърът носи — бледи и цветни, луди и боси.
Вият се, шепнат, витаят край мен,
като сенки на мисли, бушуващи в плен.
Идват без име, но с образ и лик
и всяка нашепва своя език. ...
Искам да бъда твой — и грях, и изкушение,
да бъда твой пожар, твоето спасение.
Да ме повикаш тихо, да ме вземеш смело,
да бъда твой каприз, а после твое дело.
Искам да бъда твой — и буря, и покой, ...
Не искам в тази книга да те включвам.
Тя предназначена е за друг.
Но как от сърцето си да те изключа –
блестящ си в центъра рубин?
Нямаш нужда от мен да те развличам. ...
Как да запазя благоразумния тон…
Всред бури душата си, как да опазя,
когато смъртта крачи във легион,
готова последното стръкче да сгази…
В немилостив, арогантен, див свят, ...
Помислих, че си мое огледало,
душата ти – във себе си видях,
дори да бе във друго, чуждо тяло,
аз мигом във тълпата – я познах.
Сред толкова препускащи прашинки, ...
Вратата е залостена... За Бога!
Кой е направил тази поразия?
Не мога да остана тук... Не мога!
Как ще се справя с тази чудесия?
Прозорецът е запотен. Когато ...
Завиждам им, на руските ни братя.
Завиждам им за правовия ред,
За ядрените бомби, за… войната!
И затова, че нямат интернет.
Завиждам им, че гледат телевизия ...
В окото на Бурята
Виждам как сгъстяват се сенките
под снагата на Черните облаци
и усещам колко е мощно и крепко
затишието преди предстоящите пориви, ...
Той броди, броди, броди сам
накъдето му видят очите,
Живее безцелно, никому ненужен
Бродяга, несретник и скитник презрян
Загубил напълно представа за дните ...
По първите петли, а и по втори
безсънна съм. И виждам тебе тих.
Седим на тъмно. В златните си двори,
нощта превръща тишината в стих.
Сестра съм аз на совата, оная, ...
Вишните сега в розово цъфтят
и началото на пролетта вестят.
Задружният хор звучи навред,
а песнопойците са най-отпред.
Славеят, то се знае, ще е солист, ...
Тази вечер е цялото мое небето
и звезди като ириси златни цъфтят,
и прегръщам квартала и целия свят,
и сърцето ми сребърна люлка е. Ето,
неродена нощта - черно бархетно цвете, ...
Драскам моята душа,
Обвивам себе си в тъмнина.
Разпервам крилете, погубени от завистта,
Заробвам всичко и остава една тъга.
Затварям себе си в дълбина, ...
Сега не мога да напиша стихотворение.
Животът тече в монотонния си ритъм.
Сутрин бият камбаните –
за празник или за смъртник.
Буди ме алармата на изгрева. ...