JujuBuju (Меги Миткова)
362 3584
Feb 23, 2020, 7:18 AM

Пазачът 

  Poetry
576 13 18

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна.
Натежалият грозд е родено от нея бесило.
Напращелият въздух изстена далечно и глухо -
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща.
Насред бялото село смали я до камък на гроб.
А небето, разкъсало себе си, грохотно пъшка.
И ръми. Да оплаче наместо прастария поп
тези кръвни зърна, тъй набъбнали с мисъл за вино,
тези спукани бъчви със сухи и зейнали пазви,
тази къща - сираче от толкова много години,
тази крехка лоза, уморила се двора да пази.

 

А далече, през криви и дълги, предълги пътеки,
аз отварям гарафа мавруд, завещана от дядо.
Тъй, подобно лоза, колко път извървява човекът
да избяга от корена. После в земята да падне.

© Меги Миткова All rights reserved.

Свързани произведения
Лозата на дядо
JujuBuju (Меги Миткова) JujuBuju
Pictures
Лозата на дядо
  257  2  4 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??