Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли какво са две минути за един творец? Не? И аз не зная. Обаче после трябваше да отида до тоалетната по творческа причина и въображението ми стана кафяво.
Но не беше съвсем така. Оказа се, докато пропъзявах към клавиатурата, че съм забравил в „Аванти“ – онова скромно обзаведено магазинче в центъра на селския град, предлагащо стоки с намалени цени след нелепото им увеличение, оказа се, че в него трябва да съм забравил плика със зарзавати. Купихме ги сутринта с жена ми, мисис Хелън, ако така звучи госпожа Илиана на английски. Ама това се случи сутринта. И понеже нямаше как да използвам единственият автобус 42 – в празнични дни той минаваше съвсем рядко, предпочетох загубата на зеленчук пред възмо ...